Гласът й пищеше като че колеха празнична пуйка на село.
-Сирене.Утре двайсет стотинки ще ти дам, че днес нямам повече.
Сгърбена, ниска и стара. Тялото й бе изкривено до неузнаваемост, подпряно неловко на бастуна.Тя се обръща, за да си тръгне.
Две сини изстрадали очи. Очи на дете, очи на любовница, очи на грях. Очи на тъга. Очите на млада жена. Първосигнални, животински пориви напираха в тези две очи. Какво ли бяха видели? Какво желаеха сега? Секундната среща на погледите ни не продължи дълго във вселената. Изведнъж видях стряскаща зелена и увехтяла рокля и крив пречупен гръб, които ходеха с полюшваща се походка. Отидоха си. Вкъщи си отидоха. Ще сложат малко от сиренето за 2.20 лв и ще нарежат половин домат, а очите им ще пламтят от страст.. при срещата с хляба.