Изминаха 3 години.Казват,че времето лекува,а болката е все така голяма.Сърцето ми е празно,а душата удавена в мъка.
Още чувам съветите ти и колко много ме обичаш.Ти плачеше и моите очи бяха изпълнени със сълзи.Нищо не подозираща,ти казах,че всичко ще се оправи.Не мога да повярвам,че това беше последния ни разговор,това беше последната частица от теб,а ти я сподели с мен.От този миг живота ми се преобърна.
Теб те няма!Не си тук,за да отговориш на хилядите въпроси ,,Защо?,, Не си тук да видиш и усетиш как страдаме.Не беше тук,когато се дипломирах и бях отличничката на класа.Не можах да споделя с теб трепетите от абитуриентския си бал.Не на твоето рамо плача,когато някой ме разочарова.Не мога да споделя с теб радостите си.Тел просто те няма.Страшно е когато осъзнавам,че повече няма да си до мен.
И ме боли…
Благодаря ти,че ме създаде,че ме възпита и направи от мен човек.Благодаря ти,че ме обгръщаше с обичта си и въпреки трудностите нищо не ми е липсвало.
Но сега съм сама!Научих се да ценя всеки свой дъх.Страховете ми са големи,но ще се постарая да ги преодолея.Ще живея и заради теб.Ще бъда силна и няма да се предавам пред нищо.Ще ти покажа,че съм достойна твоя наследница и ти ще се гордееш с мен.Винаги ще бъдеш в съзнанието ми и обичта ми към теб никога не ще угасне,въпреки това,което ни причини.Не мога да те обвинявам за нищо.Ти ни нарани,а това е жестоко.Но само ти знаеш причините.Вече не е необходимо да се питам каквото е да било и да мисля,че е можело да стане по друг начин.Просто няма смисъл.
Най-тежко е на празници,тогава се усеща най-много самотата.Цветята,които подарявам вече на 8 март са студени,защото са две,защото не можеш да им се радваш,защото ги оставям на ледения паметник,взирайки се само в малката ти снимка.
Ужасно много ми липсваш,мамо!