автор: sradev

Електричен човек 1

Електричният човек се размина с Хаймана и се запъти да търси Реда, когато срещна неочаквано Магьосника.

-Ти знаеш...
- Знам, че си се борил срещу себе си и си загубил.
- За всяко нещо трябва да се плати.
- Аз вземам само безплатните: искри от звездите, усмивки от радост, въздух от цветя...
- Излъжи ме да те излъжа, че те лъжа.
- Ти четеш следите на мисълта, но четеш ли своите?
- Да си правил напоследък магия на една, която прилича на майка ти?
- Разбира се, тогава беше шабат на ТангРа, днес също е шабат на ТангРа - затваря се звездата. Чародейката и Феята благословиха медальона и той затвори раната й. Медальона е двойно Ра, бира. Минал е пътя на водата от извора Ффу...
- Това е твой свят, аз в моят съм сам.
- Докато се бориш със себе си - все ще си сам.
- Има причина, съвсем без повод ме окрадоха.
- "Причина" е оправдание за последователност. Има неща без причина, но това е все същото като да има причина за всичко. Търсейки причината ти отиваш в разклонената безкрайност, а тя е никъде. Ето, в ръцете ми е твоята болка, голяма е и се опитва да ми се изхлузи между пръстите. Тупти, тупти, но вече виждам, че си на пътя си.
- Все пак ти в момента ме лъжеш.
- Никой не знае цялата истина, потърси очите си. Грешките са правилни, вслушай се в тях, те носят твоя път.
- Да си правил грешка напоследък?

Магьосника се замисли, прерови се в паметта си, надникна в бъдещето, почовърка в душата си... и замълча.

Мълчанието на Магьосника
Истината е облаче, което докато не си изплаче болката все променя формата си.
Грешката е истина и болка. Болка от неосъществима надежда, от предателство.
Да, преди десетина години тя ме предаде. Със смях.
Беше една студена февруарска седмица. Тогава тя напустна Владетеля на Света. Той й даде венчален пръстен. Тя го прие. После го върна. После Война й даде венчален пръстен. Тя прие неговият. Това беше предателство, а предателството е проклятие. Приготвих огърлицата пазеща от проклятия, но тя я отхвърли. Върнатият подарък трябва да се унищожи, защото става нож. Но не го унищожих, а дадох на Гладната. Задочно, през баща й. И огърлицата подействува - Гладната се върна към живота. След десет години на ужас. А в същият момент вторият годежен пръстен счупи пръста на който се беше настанил.
И тогава Вампирката на Розите умря.
И се възроди в дъщеря си.
Грешка ли беше? Та нали Гладната оживя. Значи за нея е била правена огърлицата, а всички останали сме били фон. Грешка е само визията на несъществуващото бъдеще. Е, докато електричния човек седи в това бъдеще той няма да има вяра. Но вече в него се ражда Детето, а то намира пътя.
Не, не съм аз този, който ще му го покаже.
Защото пътепоказателите ги оставяме зад.
В същност днес е шабат.