Историята разказва за една чудно хубава девойка с коси черни като абаносово дърво, очи, бистри като планински езера и глас, нежен като гласът на чучулигата...
Звучи ли ви познато? Почакайте, слушайте нататък.
Както си му е редът, един ден девойката – Аврора – срещнала любовта си в образа на приказния принц Славен. Влюбила се Аврора. А Славен поискал ръката й и я направил своя жена. Цветя и рози се посипали по пътя им. По-щастливаи от тях нямало на земята. В приказна каляска с формата на бял лебед с кристална корона на главата принц Славен отвел Аврора в кралството си, което се намирало през девет морета в десето на върха на китен остров. И заживели честито... Е, поне докато Злата кралица не решила, че все още иска тя да е най-, най-, и най- . При всяка тяхна усмивка злобата пръскала сърцето й и с всеки нов ден измисляла все нови и нови злини, докато накрая разделила двете гълъбчета. Но това не я направило по-щастлива, не се заблуждавайте! Пак продължавала да е недоволна. Защо ли? И тя самата не знаела.
И затъгували Аврора и Славен един по друг,заскитали по белия свят, търсейки щастието. И все още го трсят: през деня Аврора обикаля земята и пита за Него, а през ноща Славен я търси в мечтите си. И така ще бъде, докато един ден се срещнат отново. А това непременно ще стане, повярвайте ми.
А какво се е случило със Злата? Ми не знам, мили деца. Вие как мислите?