автор: LeoBedrosian

Из старите антропологични речници

миналото
HOMO ERECTUS (Изправен човек) – Това е първото същество дръзнало да се изправи на задните си крайници, участващи до този момент заедно с предните в процеса на предвижването му, както по клоните на древните гори така и по земната повърхност. Не че homo-то не е ял бананите, държейки ги със задния си крайник, докато с предния се е крепял за клона, но в един момент същото това същество, което антрополозите наричат човек решило да направи разделение на функциите и просто се изправило (Erestus). Да не се бърка с вечно еректиралия самец, който упорито се съвъкуплявал с разгонените женски. Еволюцията на изправената стойка давала по-добра възможност да се нанасят болезнени удари със предните крайници на себеподобен, който не бил особено приятен на homo-то.

HOMO HABILIS (Сръчен човек) – Изминали няколко милиона години и нашият homo решил, че освен да бере плодове, иначе ненужно висящите предни крайници които умишлено до сега не наричам ръце могат да му послужат и да разбие коравия кокос. Дори нещо повече, да използва жилава остра пръчка с която да изчовърка сладката ядка. Демек нашия homo придобил сръчност и антрополозите решили, че вече е достоен да носи името „сръчен”, макар по-често да използвал това си свойство за да пробие с острата пръчка черепа на нахалния самец, упорито опитващ да се съвъкупли с най-гъзестата женска от стадото.

HOMO SAPIENS (Мислещ човек) – Изминали още доста милиони години и еволюцията изиграла най-лошата си шега на homo-то. Правейки го все по-сръчен и умел както в ловуването, така и в отбраната и нападението го поставила сред все по-сложни житейски ситуации. И за да ги разреши успешно homo-то трябвало да развие своят главен мозък с който да взима все по-сложни решения. Бившата космата маймуна почнала да мисли и да се самоосъзнава като космата маймуна. Засрамила се, сложила смокинов лист и хоп – ето ти Адам и Ева, а заедно с тях и началото на едно потекло, достигнало и до наше време, което всеки може да види наоколо.
Все по-развиващият се главен мозък давал на sapiensa все по-големи възможности. И всичко това би било много хубаво, ако sapiensa не използвал разума си и за все по-ефективно унищожаване на себеподобни. Стигнало се до там, че само с едно устройство – усъвършенствувана заострена пръчка за човъркане на кокоси и пробиване на чужди черепи били избити няколко стотин хиляди sapiensa /справка-Хирошима/.

Текущо състояние
HOMO URBANIS (Градски човек) – Въпреки редовните усилия на homo-то да се самоунищожи неговият брой достига невероятни размери. Първо милиони, сега милиарди, а скоро и билиарди. Успоредно с неимоверното разпространение се запазва старото стадно чувство на homo-то и той се струпва на тесни пространства – градове, където гъстотата му може да достигне до няколко стотин на квадратен метър, разположени във височина. Следствие – прогресивно изчерпване на естествените ресурси на хабитата и постепенното израждане или изчезване на обитателите му – homo.

Бъдещи перспективи
HOMO NATURIS (Естествен човек) – Единственият вариант за развитие на homo-то, при който може да се предпази хабитата му способен да създава благоприятна среда за живот и просперитет без да бъдат изчерпани напълно естествените му ресурси.

HOMO FUTURIS (Бъдещ човек) – Продължаващо своето технологично развитие homo при което то намира нов или обогатява съществуващия си хабитат.

HOMO MORTALIS (Мъртъв човек) – Към момента най-вероятния вариант за бъдещо развитие на homo-то. Непрекъснатото експлоатиране на естествените ресурси водещо до изчерпването им, без да се осигури регенериране или добив от други източници ще доведе до изчезване или непоправимо увреждане на хабитата. Което от своя страна ще премахне или стесни естествените рамки за живот на homo-то и до неговото пълно изчезване, най-малкото до силното му редуциране до брой, който ще позволи на хабитата да започне да се обновява и регенерира /справка – Библията, Второто пришествие/.

Помислете!