И пак боли...
Но вече
не е същото.
Тъгата
има своите нюанси.
И нещо в мене
вече е прекършено -
не знам,
не питам.
Даже и не плача.
А стойностите
бързо се променят:
красиво,
грозно;
билО
и небилО...
Единствено е вечно
само времето.
То заличава
и добро,
и зло.