автор: Silver Wolfess

(Приказка)

Очи - вулкани и светликът в тях…
А люлчината песен бе без ноти.
Навярно Господ страшно остаря
и все забравя нещо да досложи.
А е красив, в любов зачеван мъж -
от грешници изливана камбана -
“Обичам те!” да звънне в топла ръж -
една жена съня му прекосява.

А в тази непомерна тишина
кому да зададе безчет въпроси?
Във нея никой вик не разпозна -
цигулкова, без струни е. И боса.
В гърдите му моретата бучат,
удавените хрипове на риби -
безгласо влачи сянка край зида,
а калдаръмът киска се подире.
С кого за миг на приказка да спре?
Ехтят Сахари в празното му гърло.
Със погледа разкъртва светове,
а вечно сам под стряхата замръква…
………………………………….
Сама отвори пътната врата,
на скута му косите си разсипа,
потръпна глухонемият, запя -
денят осъмна с глас на чучулига.

24.02.2008