автор: piperko

Двата хълма с пръсти
аз пребродих нежно.
После бавничко поех
към долината гола,

през полянка минах
със трева едва набола,
продължих надолу и усетих
как забързах ход към пещерата.
Тя всяка нощ била ми е в главата.

Навлязох бързо във отвора тесен,
усетих вените си с пулса бесен.
Навлизах бавно,
все по-напред и по-напред,
молех се до края нека всичко е наред.

Молих се, но то пък не се случи,
отнякъде потече ручей.
Намокрих се аз целия до рамената,
а в миг и тясна стана пещерата.

Почувствах силно притеснение
и казах си "Ей, туй е приключение!"
Бавничко поех назад по пътя влажен,
за да изляза и туй да ви разкажа.