автор: petinka

Ела, докато бленуван си за мене още
и в мислите жадувам само теб.
Във всяка от белите ми, лунни нощи
те търся с неугасващ в мен копнеж.

Кога ли ще откриеш, че сама съм
в пространството, сред шумната тълпа,
между компании, когато веселят се,
жадувам с тебе от любов да изгоря.

Запалвай ме като кандило на стената,
положено под святата икона.
И пак, като пред Божията майка,
със устни ме превръщай в мадона.

Когато молиш се за нас, за бъднините,
недей забравя Неговия благослов-
над двама ни Той кръстен знак как слага-
за здраве, вяра, надежда и любов!