автор: CoolRain

(На Thug)

Ще има след време, след десет планети в осмата, един приказно нисичък замък - целият от пух и пера - непристъпен за враговете.

И в този замък ще живеят няколко десетки принца - кой от кой по-красив и висок - най-важното условие, за да вижда всеки от тях какво става зад стените на здраво-укрепения им замък. А в замъка, всъщност всичко ще си е както обикновено - принцовете ще си живеят безгрижно и весело, часовниците ще отброяват времето наопаки, минутите ще са по-дълги от часовете, дните три пъти по-дълги от нощите и на всички пет празнични дни-ще има по два работни - както е нормално навсякъде.

Наистина всичко ще си е както обикновено, до скука еднообразно. В замъка ще си има, както във всички замъци, пищно отрупани маси, на които ще може да се сяда или ляга, балдахиновите легла с дванадесет дюшека, които естествено ще служат за къпане вместо вани; в обширните, облепени с плочки бани пък, всеки би могъл да си сготви каквото му е по сърце, а накрая-изморени от дългия ден, принцовете ще може да се насладят в кухните на сладкия си сън.

Сутрин принцовете ще си лягат късно, а нощем, точно в 27 часа ще ходят на гости на принцесите от съседния замък, за да се женят по няколко пъти за тях.

Наистина, животът в този мъничък замък ще си е съвсем обикновен. И принцесите ще са си съвсем истински - облечени в дънки, с цветен гел в косите и задължително с маратонки.

Но, ето че в тази съвсем обикновена приказка, кой знае от къде се появи най-необикновеното нещо, което някой някога е виждал - огромна торта!

Първият проблем възникна, когато никой не знаеше какво да я правят, защото тя беше твърде огромна за малкия им замък. После някой подхвърли, че тя изобщо не става за ядене, защото върху нея имаше какви ли не странни неща-беше огромна и бяла, цялата в сметана и захар, висока около петнадесет етажа, майсторски украсена с глазура, фини малки шоколадови пръчици, захаросани бадеми и стафиди, изящни парченца сочни плодове, сметана и сироп - все неща, които звучаха и изглеждаха на малките принцове и принцеси много странно. Като се има предвид, че те бяха свикнали с различни и съвсем не какви да е лакомства - лесно е да си обясним изненадата им. Бяха свикнали с обикновените вкусни неща като пълнени химикали с плат например, карамелизирани шишарки, ръкавици в собствен сос и хиляди други вкусотии.

Накрая слад дълго съвещание и оглед на странната торта, решиха, че тя наистина не става за ядене. Най-вероятно някой човек, не съвсем с всичкия си, бе направил тази нечувана глупост и бе я изгубил случайно. Така тортата бе пътувала хилядолетия между планетите. И тя - нищо и никаква торта, която не става изобщо за ядене, се бе приземила на мъничката им планета.

Сега вече, когато принцовете разбраха това, настъпи истински хаос. Всички очакваха с ужас края на тяхната планета. Всеки се прибра тихомълком, забрави всекидневните си грижи, за принцесите и за вкусните неща за ядене. Пред очите на всички, които не можеха да заспят, се въртяха кошмарни захаросани видения. Нима настъпваше краят наистина?...

Не щеш ли, на сутринта, когато луната изгря и освети всичко наоколо, от топлината на прежурящите и лъчи, или кой знае от какво, тортата взе че се разтопи.. На всички високи принцове и красиви принцеси им олекна. Нещата придобиха нормалните си форми. Улиците пак си бяха целите от шоколад, тротоарите бяха постлани с бисквитки, реките целите от мляко, къщичките от сметана, а дърветата - с малки захаросани черешки.