автор: luna

На скулптора Спас Дочев

Претвори ми вятъра от глина,
песента ми да се сгуши в него,
с ласка, от ръцете ти преминала,
да заспи във сладострастна нега.

Претвори ми и дъха на птиче -
пърхащо, но със криле корави,
а след него вятърът затичан
да издъхва, в обичта повярвал.

И стиха ми, претвори го цял
как притихва, премалял от болка
във дъжда, от обич натежал.
Обичта ми напластявай мълком!

А когато от ръце на гений
грее късче българска земя,
слънчево око събужда в мене
стих и обич. И не съм сама.