автор: Pobeditel

Тя ме поглежда с очи,
които са слънчеви златни лъчи.
Тя ме докосва с ръце,
които са клонки на любящо сърце.
Тя ме гали с дъх,
който е от лунно сияние мъх.
Тя ми шепти думи,
които нежно обладават ума ми.
Тя ми дарява радост,
която означава вечна младост.
Тя ме кани в един свят,
който е наситен с тюркоазен цвят.
Тя умее да ме поведе
високо в безоблачното чисто небе.
Тя е жената от съня,
преливаща с обичта си в деня.