Виж сега, тази история е като от тъп филм. Добрата самарянка, ала-бала, нищо логично. Романтика едва ли не. Та значи с него сме в книжарница, много хубава, мъничка, перфектна. С много поезия, драматургия, романи, хуманитарна литература. Суперска е историята.
Виж сега, тази история е като от тъп филм. Добрата самарянка, ала-бала, нищо логично. Романтика едва ли не. Та значи с него сме в книжарница, много хубава, мъничка, перфектна. С много поезия, драматургия, романи, хуманитарна литература. Суперска е историята.
Та значи в книжарницата сме, разглеждаме с него книжки. Съвременна драматургия, пък и класическа, поезия. Та за поезия ще става дума.
Разглеждаме ние и обсъждаме - това е Рембо, той това и това, това е Верлен, той това и онова, а пък Брехт, ах брехт така и така, Фредерико Лорка - А! - Фредерико Лорка! Брей, фенове сме му значи. А трудно се намира, чели сме само в интернет.
А до нас една жена. Не помня красива ли беше, не помня какво разглеждаше. Не й обръщахме внимание, пък и не беше нужно. Тя си седи и явно слуша.
А колко струва книгата? Седем лева. Сорка, нямам толкова, той също няма. "Убивам за пари!" казах силничко, после продължихме да разглеждаме.
Застава жената пред нас, слага книгата пред мен, казва ми " За вас е!" и си тръгва преди да кажа "а". Та си тръгна, а аз се чудя - и са кво?
То наистина стана като във филм. Нямаше само камера.
Сега ще кажете - добре де, ясно беше. Наистина е съвсем като във филм.
И аз мислех така. Мислех, че филмите са си филми. Може и да се случват такива неща, ама едно е да се случи с някой си, друго е с теб.
Та разказвам на всички, те ми казват - знаех си! Аз им казвам - аз не си знаех, не ми пука. Това си е моят филмов момент.
Не бих познал жената на улицата, не запомни лицето й, даже не запомних дали е красива.
Пък и какво толкова бих могъл да й кажа? Няма да й рецитирам Фредерико Лорка, нали?