Бавно и мъчително осъзна, че съзерцава отстрани собствената си смазана плът, потрепваща върху операционната сред плетеница от забити игли, маркучи и датчици. Звуците на живота се превърнаха в глъхнещо ехо, в отиващо си завинаги усещане да чуваш шума от стъпки, дишане, смях и плач. Долови тъжна и прекрасна, изпълнена със страст музика, която погали ужасеното му съзнание, отчаяно опитващо се да проумее ставащото.
Тогава си спомни защо е тук, накъде го отвежда нежната мелодия и се усмихна през сълзи, защото все пак щеше да види бялата светлина и да научи тайната на тайните. За миг си спомни целия свой живот, преглътна грешките си и захвърли фалшивите успехи, карали го да се гордее заради самия себе си. Всичко свършваше тук и сега.... и по-добре не можеше да приключи!
... Ярките лампи над операционната внезапно помръкнаха, пометени от невидим за живите прилив на синьобяла светлина, който изригна от посоката, в която беше обърната лявата страна на тялото му. Неистовото сияние превърна стените на болницата в нереални, несъществуващи сенки и го накара да се обърне с лице към прииждащата вълна на Безкрая!
Ала точно когато разтваряше ръце за прегръдка, напълно забравил барабанния грохот на сърцето си в смазаната клетка на ребрата, усети тъмно и сладостно присъствие до себе си. Извърна безплътни очи към дясното си рамо и срещна познат, зеленоок поглед, съзря горчива усмивка върху най-сладките устни на света и видя протегната към него ръка с малка длан и по детски тънки пръсти.
- Ти? Дори Тук? - неговата изненада не знаеше граници и силата на изумлението го задържа в света на живите въпреки Прилива на Светлината. Тя присъстваше в цялата си земна същност на жена въпреки яркото синьобяло лъчение, което заличаваше стените на болницата и превръщаше останалите хора в бледи сенки сред прозрачен пеизаж.
- Аз, мили! Дори и Сега! - тя докосна лишеното му от плът рамо - можеш да останеш, ако искаш.... с мен....
За по-малко от миг проумя смисъла на нейното предложение, но в отговор поклати глава:
- Сигурно има цена, която дори ти не би платила? - въпросът му прозуча сранно, защото преплете категоричността на отхвърлянето с интонацията на безрасъдно влюбения. Ала въпреки неговата реакция тя се усмихна:
- Само вие, човеците, сключвате сделки. Предлагам ти изпитание!
- А какъв е залога? Моята душа ли? - попита той и получи повторно същата нежна усмивка:
- Само вие, човеците, сключвате облози. Предлагам ти изпитание!
Поколеба се, но кимна в знак на съгласие, понеже усещаше с всяка нишка на волята си, че Приливът на Светлината приижда все повече и скоро няма да има никакъв избор. Попита я какво се очаква от него и тя му обясни с едно изречение:
- Трябва да поискаш да живееш. Това е всичко!
- Толкова ли е просто? - той се засмя - тогава защо усещам, че има уловка?
- Ако е лесно, няма да е изпитание - тя отново протегна нежната си длан и незнайно как успя да погали безплътното му лице - но ако ти дам на готово отговора, ще го проумееш само с ума, но не и със сърцето си... а това ще те погуби!