автор: Dorrian

Слънцето залязваше вече в лазурното небе над Еден. Адам се прозя, протегна се и стана. Беше неговата следобедна дрямка и за нищо на света не бе готов да я пропусне. Така де, в Еден нямаше какво толкова да се прави следобед. Можеше да се разхожда, да плеви градинки, да се мотае някъде с Ева и да спи. Мъж докрай, Адам винаги избираше спането. И не грешеше. Да спиш в райската градина си беше едно от най-големите удоволствия наоколо. Но днес се събуди и му бе хладно. Дали Господ не си играеше пак с времето? Есен ли беше ? Адам се огледа, но всички дървета зеленееха. Точно така, тук нямаше сезони. Хм ..

- Адаме ? - Гласа сякаш идваше от всички страни. Меките му баси погалиха ушите на Адам. Той се усмихна:
- Кажи, Господи.
- Харесва ли ти тук ?
- Разбира се .. Имам предвид мястото е чудесно, климата е страхотен... Като за първо творение си надминал себе си с Еден.
- Благодаря ти, Адаме - изкиска се Господ - А, я ми кажи, някога искал ли си да бъдеш на друго място, да имаш други занимания ?
- Е... - изкашля се Адам. Хич не му се занимавше с нищо. Мързелуването по цял ден в компанията на най-красивата(всъщност единствена) жена можеше и да има някакви алтернативи, но Адам знаеше, че що се отнася до Божиите творения(а и решенията му), алтернативите не са хич за предпочитане. - Да ти кажа, Господи, доволен съм от всичко, което си ми дал, а и не искам повече - усмихна се той.
- Аха ... добре, радвам се. А как вървят нещата с Ева ?
- Е това е малко личен въпрос, не мислиш ли ? - намръщи се Адам - Имам предвид, знам, че си Господ Бог и прочие, ама ... какво правя с жена ми си е моя работа...
- Не те питам как е секса, човече... Аз ви създадох и мисля, че знам как стоят нещата там. Имам предвид разбирате ли се. Слуша ли те Ева ?
- Ми ... Тя Ева си е Ева ... Все с птичетата си играе. Като малко дете е. Ама иначе добре сме си - разбираме се ....
- Мхм... Я ми кажи тогава, щом сте толкова доволни от това, което съм ви дал, защо посягате на онова, което съм забранил да пипате ?
Адам пребледня.
- Какво имаш предвид, Господи ?
- Имам предвид онова дърво в края на градината. С кръглите плодове.Имам предвид нашия първи разговор с тебе, като мъже, още преди да създам Ева. Какво ти казах?
- Каза ..
- Казах ти да не пипаш ябълките! Казах ти още, че най-вероятно Ева с присъщото си любопитство и незавиден интелект точно там ще отиде, за да опита забранения плод. Казах ти да я държиш настрана от дървото!
- Е ...Господи, съжалявам, ама .... аз да не съм и пазач на тая жена. Ти като си я направил, да я беше направил по-умна и по-малко любопитна.
- Адаме, тази евтина критика ще я пропусна покрай ушите си. Точно затова не трябваше да ядете ябълки. А колкото до Ева, не я направих по-умна, защото не исках да бъдеш мъж под чехъл. И я направих любопитна, защото ако не беше, секса ви нямаше да е толкова хубав. Но както и да е. Можех да създам ябълката невидима за вас, или да я оградя с каменен зид и още сто неща можех да направя, за да ви попреча, но не беше това идеята, Адаме. Идеята беше вие с вашата свободна воля да спазвате съветите ми и този най-вече. Ти като мое първо творение, трябваше да ми помагаш с градината. И не само с окастрянето на храстите, което също си занемарил. Очаквах повече от теб, човече.
- Ама, Господи ... аз не мога постоянно да следя какво прави жена ми. Пък и ми писва с тъпите птички да си играя.
- Ама можеше да откажеш на Ева, като те покани да отхапеш от ябълката, нали ?
- Ама тя щеше да се намуси и да не ми говори после. Нямаш идея каква става тая жена като иска нещо. Съжалявам, че го направих, наистина.

Господ въздъхна. Очевидно беше, Адам наистина съжаляваше. Обаче стореното беше сторено. Глупави хора
- И аз съжалявам, Адаме. Но не мога да ви задържа тук.
- Гониш ли ни ? - Адам не можеше да повярва на ушите си. И всичко това за една нищо и никаква ябълка, даже не му хареса вкуса на този плод.
- Не ви гоня, каня ви да напуснете сами. Ако откажете, ще ви изхвърля принудително.
- Хайде бе, Господи, не бъди такъв.... Искам да кажа, всичко това заради една ябълка ?!?
- Въпроса не е в ябълката. Знаеш ли, можех да те създам с два пръста и да те хвърля на земята да си убиваш всичкото време броейки до едно и в опити да ядеш камъни. Но не го направих. Вместо това създадох за теб перфектния дом, дарих те с перфектния външен вид, добро чувство за хумор, красива и разкрепостена жена и какво поисках от теб ? Нищо. С няколко малки изключения. Не прави алкохол от плодовете, които растат тук, не убивай другите мои създания, не опитвай анален секс, не комуникирай със змията и най-вече НЕ ЯЖ ОТ ПРОКЛЕТИТЕ ЯБЪЛКИ. Когато забрави онзи гроздов сок на слънце и после се напи, помниш ли ? Не го направих на въпрос, защото нямаше откъде да знаеш. Не ме послуша и за аналния секс...
- Ама тя Ева...
- НЕ ме прекъсвай! Знам, че беше нейна идея тогава, Ама я послуша нали ?
- Ами аз ...
- Знам, знам,,, създал съм те така, че да не мислиш много когато си в ерекция. Моя грешка. Точно затова и тогава не ти направих забележка. Ама сега с тая ябълка....Въпроса беше принципен. Веднъж яли от дървото на познанието, не можете да останете тук и толкоз. Имаш време до сутринта да кажеш на Ева и да тръгнете.
Адам сведе глава.
- Добре, Господи, да бъде твоята воля.
- И повече нямате право да се връщате тук, разбра ли?
- Да.
- Добре тогава. Отиди да кажеш на жена си

И Адам се отдалечи смълчан. Свечеряваше се. Първото жълто листо падна в райската градина.