автор: vanya777

Целуна ме
с онази нежна
и дълга целувка…
Така
както само той целуваше.
Сякаш
пролетен дъжд
докосна цвят
бяла орхидея.
А капчиците
нанизани бисери
шептяха…
-Обичам те!
Надничаше
през облак луната
която спусна
сребърната си нишка,
за да завърже
с панделка
(като подарък)
блясъка в очите ни.
Една звезда се спусна бавно,
а сянката и мина
по все още тръпнещата пътечка
след допира на пръстите,
по бялата ми кожа.
-Тук ли си?
-Тихо е!
-Нека тупти…
Разпиляха се
игриви кичури.
oчаквайки
аромат
на задъхване.
И тихи пламъци
проблеснаха
между желания
-Чуваш ли?
-Какво?
-Ражда се лудост,
лудост в която
ще сме пияни
…до събуждане
- Тук ли си?
- Топло е!
- Нека тупти…