автор: perko

Владимир Висоцки

Как заченат съм - помня неточно.
Паметта ми и днес не е стока.
Но родил съм се казват предсрочно
и дошъл съм в света преди срока.

Мен ме раждаха с мъка и в злоба.
Девет месеца – как изтърпях!
Кат пандиз бе онази утроба,
нищо хубаво там не видях.

Благодаря на вас светители
че дадохте съдбовен знак,
че моите родители
кураж намериха все пак!

Заченаха ме най подир
в годините-зловещници,
когато водеха в Сибир
колони дълги с грешници,

и водеха ги нощ и ден
на страшни изтезания,
но слава богу, тук е с мен
моята компания!

Мисли мои намерете си брода!
Хайде, думи покажете ми моста!
Най напред аз получих свобода,
с оня указ от трийсет и осма.

Кой ме бави там толкоз, не зная?
Kой бе този светия жесток,
но родих се и аз там накрая
на «Мещанска», в последния блок.

Там зад тънката стена
съсед с една кокотка,
в сивата дрезгавина
наливаха се с водка.

Живяха скромно всички там -
коридор във бяло,
на 38 стаи – срам!,
само едно клекало.

Студ жесток и пуст стомах
не топли и телогрейката.
Тук аз за първи път разбрах
цената на копейката.


Аз израснах, бях блед като восък.
Окъся ми жакетът износен,
но ме дразнеха все – недоносък,
макар че бях си нормално доносен.

Чувах грохот и тътен далечен,
на умряло тьотя Тася пищи,
а от фронта се връщаха вече
наште братя и наште бащи…

На тьотя Зина габардин
донесъл някакъв глупак...
А на Попов пък, от Берлин
баща му му донесъл влак...

Трофеи от Япония,
трофеи от Германия,
страната ни подгони я
ужасна чемодания.

Почна демобилизация
и всичко живо се пропи,
а от евакуация
напираха безброй тълпи.

Те се сбраха, свалиха шинели,
напиха се, след туй отрезняха
и оплакаха всички умрели,
а неумрелите - ореваха.

Бач започна в метрото Генади
Ний - защо бе? А той във ответ -
коридорите свършват с прегради,
а тунелите водят напред...

Да, но туй пророчество
Витя нашия не прозря.
Прояви безочество
и в пандисчийски коридор умря.

Той си беше кривундел,
животът тъй го прекуци.
Логично свърши със разстрел,
а почна с дреболийчици.

Но всеки се спасява сам
и вече любознателно,
живота гледахме без срам
ний самостоятелно.

Всички ние, невръстни момчета,
битки водехме, кой да е пръв,
а в мазета и полумазета
всяка свада завършваше с кръв.
Даже гилза за нас не остана
Ох, и скука във СПТУ!
За романтика само забрана.
няма риск, а за подвиг – табу!

За всичко теглихме хесап -
предател си, щом с мен не си!
Ножове сменяхме за хляб
от гладни немски пленници.
.
Разлюбвахме приятели,
предавахме застъпници
и малките мечтатели
станаха престъпници.


...Беше време на тлен и развали,
беше щурм и живот без остатък.
И течаха на север канали
и момчета вървяха нататък

Тях животът успя да събори
и огъня им угаси,
защото от тез коридори,
бе по-лесно да станат крадци.