автор: scenaristbg

Давейки се във море от шоколад оценявам домашният марципан.
Дъхът на болково вино ме дразни, защото лозето отдавна е пресъхнало,
оставяйки ми жалките си сбръчкани корени.
Когато се опитвам да ги извадя те се стриват на прах в ръцете ми, защото нямам ловкостта да ги измъкна цели.
Опитам ли се да изгоря в кладенеца пожелавам мармалад от шипки.
Излизам, за да го взема и пак не успявам да се удавя.
Страх ме е да не ми приседне орехът, счупените ми очила няма да издържат на всмукването.