Понякога.
Когато вечер в тъмното
градът, нехаен, в своя сън притихне,
студено-златни светофарите,
без сянка даже от шега, намигат ми...
Понякога.
Когато без пореден номер
полепва тъмнината по прозорците
и само тук-таме неонът
завесите вълнува... недокоснати.
Понякога.
Когато рой клепачи
замират, ослепели от умора...
Единствено тогаз не мога в здрача
на собствените бента да затворя...