автор: scenaristbg

История за съвременни герои

Съртта на един човек е трагедия, смъртта на много хора е статистика. - Йосиф Сталин

"Над планината се издигаше лека мъгла. Вятърът беше стихнал, дърветата обаче се поклащаха. Поклащаха се от носената на крилете свободата песен."- Звучи пресилено, помисли си той, но пък е романтично.- "В началото на пътеката се задаваха група мъже, мъже - силно казано, по-скоро подрастващи, които държаха пушките си в нежна прегръдка. От устите им се носеше същата песен, която поклащаше дърветата. Те пееха за свободата си."
За последен път изтрака нещо на клавиатурата и той се отпусна. Ето, завърши го. Даде команда за принтиране и мушна готовия текст в задния си джоб Човекът, който редеше тези редове се изправи в цял ръст. Не беше много висок, не беше и нисък. Очите му бяха сини, около устата му имаше катинарче. На главата му се кипреше една капела, увенчана със звезда. Носът му се отпускаше, прди отново да вдиша този въздух, който сякаш презираше.
Излизайки от стаята си, наду уредбата с песента " Хаста сиемпре, Команданте",
и се отправи навън. Врата се затръшна и портретът, който висеше на нея, се разклати леко.
Можем отново да го наблюдаваме, докато той е на улицата, но няма нужда. След петндадесет минути той ще се намира на една малка уличка, в една стара сграда, в един опушен апартамент. Апартаментът се използваше и за скривалище на неговите приятели, и за склад за оръжие. Днес предстоеше голямата акция на неговата организация, наричаща се "Комендаство". Революционна организация.
В стаята на апартамента са се събрали около двадесет души, всички с шапки на главите ( излишно е да казвам, че на шапките имаше по една звезда). Очите им сякаш щяха да изхвръкнат от напрежение. Часовникът биеше твърде бързо, днес беше денят. Сега, след толкова време на подготовка, щяха да извършат своя удар.
Щяха да свалят правителството.
Цялата организация се състоеше от тридесет души, намиращи се в тази стая. Всички имаха един и същи кумир, не точно кумир, един опит за революция. Извършен опит за революция в Куба, малко преди Батиста да замине завинаги. Тридесет души проникват в сградата, където предполагат, че ще намерят диктатора, но не го намират. Избити са на място. Геройска смърт.
На вратата се позвъни, всички станаха, взеха пушките си от пода и с запътиха към вратата. Слязоха по стълбите, минаха през входната врата и се качиха в камион, подготвен за целта.
Вътре вече ги чакаше писачът. Не продума и дума. Камионът потегли. Всички гледаха момчето, което явно изпълняваше ролята на предводител. Известно време никой не промълви. Покашляне. Той се изправя и им прочита това, което е написал. Погледът му е някак си замечтан. Думите се изеждат бързо от устата му, също така бързо и свършват.
- Компаниерос! Надали ще успеем да победим. Ние не побеждаваме. Ние даваме пример. Този лист, тази наша представа за света, която аз написах, ще бъде намерена в задния джоб на един от нас. Дори да паднем мътви, ще бъдем запомнени. Това ми стига. А на вас?
Веднага се отговори:
- Да!
- Тогава остава само въпросът в чий джоб ще бъде намерено? Аз предлагам моят.
Не се и съмняваше в отговора, който получи. Той току що получи подпечатано удостоверение за вечна слава. Беше готов.

А сега нека спрем погледа си върху камиона и автомобила пред него. Нека ги сравним. В автомобила има пиян шофьор. В камиона има тридсет и едно момчета. Всяко с пушка в ръка, всяко едно от тези тридесет момчетата има и по една граната.
Те са израснали с идеите на други преди тях. Идеи, може и погрешни, но има ли значение?
Момчето, което написа онези редове искаше вечна слава, тези които го последваха искаха същото. Но разбира се в текста нямаше имена на нито едно място освен мястото, подписано от автора. Така автора щеше да получи славата за себе си. Вероятно.
Не е трудно да кажем, какво се очаква от пиян шофьор. Катастрофа. Младежът, каращ камиона се оптва да избегне удара с рязък завой. Камионът, разбира се е твърде тежък. Завоят е толова остър, че камионът не издържа и се сгромолясва със страничната си част върху автомобила. За наблъсканите вътре момчета няма изход.
Огън. Изненада. Граната в огъня. После още няколко. И край на точката.
Никой не се спасява. Листчето ще изгори, никой няма да е запомнен. Нямат документи в себе си.