автор: duende

И ето ме отново
Край детската площадка на разбитите сърца
Още един опит
Вписан в дневника със скорошен печат
А пак ли чувствата си сам погубих
След свръхдоза трепет и глупава гордост

Твърде късно е да кажа "Обичам те"
Твърде късно е пиесата отново да поставя
и останките на детската площадка
в надгробна плоча да преправя
Площадката на нашето вчера.

Ролята класически си изиграх
Бях каменен сатир
А горчивата усмивка издълбана
На студеното лице бе лъжа

Играх,кървях
Перото в кръвта си потапях
И писах, писах тази песен
За да изкупя неправото
С вълшебна шапка от рими,
Шапка на шут
А този епитаф на пречупена мечта
Нека изкупи моя писък безгласен
Роден в огън от мъка, погубен в дълбока вода

Така и онази любовна песен не написах
Думите не идваха и не идваха
Сега, когато кръвта ме задавя
Дали става по-добре -
Дали поглъщам сенките
От другото лице на утрото
И тези
От другото лице на скръбта
Или те ме поглъщат в обещана сватба?

Глупакът избягал от рая
От поглед през рамо разплакан
Сред трели удавен ще пита "Защо?"
А ти, когато пораснала вече,
Си тръгнеш завинаги от нашата детска площадка
Където - помниш ли - своя принц целуна
И своята жаба намери
Спомни си за шута,който сълзи ти показа
И със своите сълзи
Ръкопис написа
Ръкопис ти подари
Ръкопис за сълзите

А аз нашето заедно завинаги в прегръдка ще притискам
И себе си и тебе ще бъда тук, вътре
Отражение ще целувам
С отразени сълзи ще плача

А вече…..
Вече би ли казала "Обичам те"
Все още "Обичам те"
Обичаш ли една отминала минута?
Обичаш ли
Сълзите
На шута?…