автор: timon

Тина:


Емма няма кораби, Емма! Те са заминали.

Защо си мислиш, че можеш да се качиш на някой и да отплаваш, глупаче?
Обърни се и виж! Дори рибарска лодка няма.
Къде са твоите кораби? Недей да строиш пясъчни водовъртежи, няма да направиш от тях кораби! Пусто е...пусто е , мамка му... не виждаш ли?
Събуди се, мило мое бяло платно, което няма да стане корабно.
Събуди се, няма на кого да помахаш в този нещастен ден.
Денят отмина. Последният кораб замина тази сутрин.
Отплува към своя си бряг, към млади скали и палми.
Събуди се!
И не чакай кораби, дори и лодки, Емма!
Виж морето не е бурно, само залезът се е облещил...няма ги твоите кораби, Емма!
Всеки от тях открива своята млада Америка, и им приляга.
Млади са корабите, откривайки нови земи.
Ти не си тяхната земя, те трябва да бъдат откриватели, освободи ги.
Нека търсят.
Нека мечтаят в обятията на нови земи.
Нека търсят поредният - чистият камък, който приляга затоплен отляво.
Нека имат онези мечти, изживяни от теб.
Нека бъдат начало за свое пристанище - то им приляга.
Забрави своя пристанищен зов.
Забрави - нека твоите мислени кораби просто отплават.
Забрави.
Забрави ги,
На тях им приляга - Тези млади кораби, откривайки млади, незнайни земи.
Забрави ги, тях просто ги няма.
Няма ги!
Емма!