автор: miglena

Живяла музата Вероника на корниз от смарагдови шушулки, в гнездо от пухени петолиния, с янтарени гевречета за прозорци и рибешки устни за врата ...

Корнизът умеел да лети с калинкова небрежност към посоките – ту се реел из бостаните на облаците, ту пърхал в прегръдките на чинари, ту танцувал ръченица с еделвайси, докато не приседнел за уютна отмора в скута на някой дом на творец. Тогава пухените петолиния започвали да вибрират с майчина нежност и с мляко от роса по тях се изписвала блажена мелодийка, отначало доловима само за слуха на Вероника ...

Музата протягала грациозно една от петте си ръце и сбирала в кристалната си шепа благоструйния нектар, с който можела да напои твореца в знак на благодарност, че е приютил нейния корниз за някое и друго мигновремие. Ако той бил писател, от първата длан на Вероника бликвали словесни фонтани, сипещи златен прашец мъдрост от разговорите на Савската царица със Соломон, искрящи с рубини от кръвта на Орфей, леко бадемови на вкус от дъха на Жулиета ...

Ако домът принадлежал на художник, с пръстите на втората си ръка музата изтегляла цветопойни нишки от дъгата и му изплитала вдъхновяващ шал. Музикантите Вероника докосвала по мидичките на ушите с връхчето на показалеца на третата си ръка и те чували онова, което и тя самата ... Нямало как те да узнаят откъде идвали тези шоколадово-сладостни, смокиново-разтапящи, зефирно-еуфорични, разтърсващо-екстазни, трептящо-стенещи звуци – безмълвните рибешки устни строго охранявали тайнството на сътворението ...

Затова пък янтарените прозорци фокусирали слънчевите лъчи в нанизи от гривни по китката на четвъртата ръка на Вероника, които тя подарявала за талисмани на танцуващите и скулпторите. Петата, невидима за простосмъртните длан на музата, благославяла творенията с олимпска дълговечност или ги орисвала с вяла мимолетност ... според вложените в тях от твореца душа, сърце, живот ...

Вероника нямала рожден ден или възраст, защото се прераждала чудотворно с всичко сътворено, което дарявало радолепност. Затова пък празнувала имен час във всеки момент, когато вярата в божествената същност на сътворението надвивала над воплите на тленната плът. Нямала семейство, но с когото се целунела до кръв, оставала свързана навеки ... независимо къде гнездял смарагдовия корниз ...

Някои яснозрящи казват, че по новогодие корнизът се загнездял в лявото перило на шейната на Дядо Коледа и обикалял по цялата земна шир, пръскайки благотворящи гирлянди и бенгалски огнове, а всяка ръка на Вероника поклащала по една златна камбанка след Многая Лета - за божеравно здраве, вълшебна любов, детесияйно щастие, всеустояваща вяра, заслужен късмет ... и вярващите са пре-надарени с радолепие ... до Амина ...