автор: kristi

Протрит до опасност от взривища праг, между
днешното вчера и утре, спъна вратата.
Не затвори се! Този път катинара
съвсем незаключен увисна, изненадан
изщрака с последните щърбави зъби, от
нахално реалното, бременно от ухажване
случване!

Кукулясал от студ, дядо Коледа,
в първия жарък комин стопли брадата си.
И бездомните веселяци - котета, кучета,
затанцуваха пред безсилието на вратата,
размениха: Обичам! Обичам те!
Украсиха елхата с изхвърлените играчки.
Ритъмно е.

И се случва...