автор: rosalinda

Казват, че когато гледаш звездите, гледаш миналото. Виждаш светлина,
излъчена преди милиони, милиарди години, преминала през вселената, за да достигне точно до теб, точно сега. Звезди. Поглеждаш нагоре и виждаш звези, същите звезди, които са гледали твоите родители, твоите баба и дядо и още много, много хора преди тях. Същите звезди, които ще гледат твоите деца и твоите внуци и още много, много хора след тях. Вечни звезди. Преминаващи в безкрая, неугасващи, надживяващи хиляди поколения. Звезди. Казват, че по звездите може да се гадае бъдещето, че в тях е закодиран всеки един човешки живот и цялата човешка история. Но дори и да можехме да разчитаме правилно посланието на звездите, защо ни е нужно това? Няма ли да сме по-щастливи ако не знаем какво ни чака утре? Ако вярваме, че сами градим живота си и той не е предопределен? Милиони звезди, разпръснати в небето и все пак подредени, кодирани в съзвездия. И всяко съзвездие има своя история, легенда, пренесена през вековете, която крие толкова много красота, че несъзнателно започваш да й вярваш. Звезди. Малки пътеводни светлини. Колко ли моряци са ви следвали в търсене на нови земи, в търсене на нови съкровища? Колко ли кораби са се спасили, водени от вас и са намерили спасително пристанище сред бурите? Две звезди. Колко ли влюбени са се взирали във вас? С надеждата, че днес техните звезди са малко по-близо от вчера. Звезди. Казват, че всяка една звезда е човешки живот. Толкова различни звезди - бледи и ярки, малки и големи, сребърни и златни - толкова различни хора, толкова различни съдби. И все пак толкова едни и същи. Казват, че когато видиш падаща звезда някой си е отишъл от този свят. Но ние не можем да видим всяка една падаща звезда. Затова всеки път, когато погледнем небето, то си е все същото звездно небе. Само за един единствен човек, който всяка вечер, поглеждайки нагоре, е търсил точно тази паднала звезда, небето никога няма да бъде същото и звездите никога няма да светят така ярко. Хиляди. Милиони. Милиарди звезди. Далечни звезди. Искаш да ги достигнеш, а не можеш. Протягаш ръка да ги докоснеш, а тя остава празна. Загадъчни звезди. Непознати светове, обвити в магия, ревниво пазещи безбройните си тайни. Незабележими звезди. Бледи отражения на далечни слънца, неспособни да разсеят нощната тъма. Студени звезди. Хвърлящи вледеняваща синкава светлина, неспособни да дадат и капка топлина. Безразлични звезди. Неми свидетели на хиляди войни, убийства, катастрофи. Лъжливи звезди. Колко ли войни са започнали, защото някой древен звездоброец е разчел погрешно вашето послание? Колко ли моряци са загинали на метри от спасително пристанище, водени от вас? Колко ли жени не са дочакали любимия, защото една вечер, поглеждайки небето не са видели неговата звезда, без да знаят, че тя се е сляла с тяхната? И въпреки това хората продължават да ви вярват. Продължават да ви следват в търсене на своята съдба, в търсене на своето пристанище сред бурното море на живота, в търсене на своето съкровище, в търсене на своя любим. Хората продължават да се стремят към вас с цялото си сърце и душа. Вие ги привличате като с магия, защото във вас се крие някаква тайна, някаква загадка, която никога няма да бъде разкрита. И именно защото няма да бъде разкрита, вие ще продължавате да привличате хората, да ги очаровате и омагьосвате, да събуждате въображението им и през следващите хиляда години. Защото няма нищо по-хубаво от ясното звездно небе.