автор: mor

Тръпчив, такъв си.
Безумен стрък омайно биле.

Разливаш се по мен
и бавно вкусваш.
Извръщащ хълбоците зажаднели,
потапяш себе си в хребетите бели.
Телата не познават пустош,
гънат се взимно и летят
жадуват да са полудели.
Познавам жадната ти кожа,
да гори по моята до болка може.
Поредна утрин,
тялото боли.
Допираш длан до себе си и търсиш
моето студено,
сластно огъня в теб да потуши.