автор: aurora
Чувствата до кърваво се спукаха...
(не ги опазих от отровни думи).
С пръст на спусъка си пожелах „наслука” –
да ги довърша още с първите куршуми.
Убих ги бързо, Бог да ги прости!
(и пръст им хвърлих – според обичая)
Надявам се да не възкръснат във мечти…
Сега простете ме – отивам да ридая.