автор: Hemu

Брей Ваньо, ти верно си съ ушъшавил,
толкус нъстъпателну, чи бивъ ли сига?
Тъй си съ флюбил, чак си съ забравил,
спри, ши уплашиш Мара, харната жина…
Трябвъ някуй дъ тъ ливни пу дървоту,
не, по-дубре с вуда цял дъ тъ ухлъди.
Стигъ, ши пудпалиш пужар в селоту,
пу Мара, мъжурята припадът сичкити.
Дуел ши стани, литри кръф ши съ лей,
сичку мъжку след туй ши съ кът булнави.
Успукой съ, дишъй, ни мисли, нидей...
Ех, Маро, с туй чирвену виж кво нъправи?
Знаиш ги мъжети, ангелите им съ слаби,
виж гу Ваньо, кът гламъв ходи и бълнувъ.
Пусту ф селу: муми, иргени, дядуфци, баби,
сичку втурнъ съ, дъ съ люби, дъ съ цилувъ.