автор: shnolichka1

^Съдба или прищявка^

-Дадено!-потвърди Риши и тръгна към задния изхода, а отхвърлената девойка се опитваше да го настигне.
-Нали не смяташ да се биеш с него?-попита Съмър и се изправи пред стърчащия Перору

-Напротив точно това ще направя, вие не ми се бъркайте!-извика той и отмести Съмър от пътя си, после се обърна към Робин -Чакайте ме в колата ще приключа с това за 15 минути и ще дойда!-и тръгна към задния изход
Съмър седеше права и се опитваше да сглоби пъзела размишлявайки “Риши!Робин май спомена, че той и Перору завършвали винаги наравно в състезанията. За да си прави такива шеги с Перору значи не са първи дружки.Да използва момичето така!Цъ..цъ..цъ”-тя поклати глава-“Пък и Перору можеше да я защити, а вместо това се държи като девственица на която са откраднали първата целувка!”
-Какво беше това?-попита изненадано тя, Робин който я водеше към паркираната кола близо до входа.
-Хммм…..Знам само, че Перору е много горд и трудно преглъща, всякакви обиди били те сериозни или несериозни и никога не иска да остава длъжен!А пък и Риши прекали този път!-обясни той и се качи в колата, Съмър се приближи до отворената врата.
-Не мислиш ли, че трябва да спреш това? Говори с него накарай го да се вразуми и да престане да се бие за такива дребни неща.Та това е чисто и просто една шега!
Робин я погледна в очите, бяха променени, бяха загрижени, бяха различни.
Той се усмихна и каза:
-Мислиш, че може да промениш съдбата ли?-той стана изведнъж, изправи се пред нея и я хвана за раменете, очите му бяха различни определено нямаше предвид случката, а нещо друго- Престани да говориш безсмислици, преди всичко ние сме мъже и това е в кръвта ни, бием се за честта понеже тя е единственото което имаме!-ръцете му се бяха впили в малките й рамене и тя усещаше болка, отскубна се от хватката му и отвърна
-Чест ли?.....Това по скоро е детска прищявка!......Щом не искаш да се бориш срещу съдбата, тогава аз ще го направя!-извика тя и побягна към задния вход където Перору и Риши се разбраха да се срещнат.
-Това хлапе….е странно!-каза си Робин, докато наблюдаваше, как силуета на Съмър се изгуби в тъмната уличка.
Обърна гръб и отново седна в колата, постави ръце на волана и наведе глава. “Да се боря срещу съдбата….Ха!Какво знаеш ти за съдбата?Тя не прощава на никого….”.Мислите му препускаха яростно в главата му, поведението и думите на Съмър му изглеждаха странни, не можеше да ги разбере, не искаше да ги приеме.
-По- дяволите, това хлапе!-той стана, набързо заключи колата и се втурна след него в мрачната уличка. На края на която имаше малко пространство предназначено за складиране на празните бутилки. Робин се спря поемайки си едва-едва въздух и погледна пред него. Съмър се вряза между Перору и Риши, които си разменяха яростни крушета. Тя искаше да спре тази безсмислена битка и това което успя да измисли беше да застане между тях в разгара на боя. Риши замахна и я удари в окото, пареща болка премина през цялото й тяло, направи няколко крачки в страни и падна на земята. В мъглата от прах образувала се около нея, тя забеляза мъжки силует тичащ към нея и после всичко изчезна, като в сън.

^Да си момче, хич не е зле!^

Сън…”Що за сън е това? Тази болка е реална!”
Тя се опита да отвори очи, но имаше нещо тежко и студено на лицето си, опипа с ръка и махна кесията с лед. Въпреки болката успя да отвори очи, но където и да се намираше беше тъмно като в рог. След няколко секунди очите й започнаха да свикват с тъмнината и тя забеляза, че се намира в стая, на която всички прозорци бяха плътно покрити с дебели червени завеси. Започна да се чуди денем ли е или нощем, опипа косата си на бързо и установи, че не се е превърнала в ангел. Вниманието и бе привлечено от издаващата странни звуци фигура до нея, която се размърда.
Съмър нервно придърпа завивката си и каза учудено:
-Робин!
Той се протегна и тя се загледа в разкопчаната му риза, изчерви се мигновено и издърпа завивката още по нагоре чак до очите си. Извърна поглед за да се концентрира, тогава установи, че в тази тъмна стая той едва ли ще забележи нещо, свали завивката и му извика:
-Какво правиш тук????
Той премигна на парцали и отвърна:
-Какво правя тук ли?Та това е моята стая!
-Твоята….Как? Кога?....Какво?
За да спре въпросите му Робин започна да му обяснява:
-Ами…след като Риши ти фрасна едно круше, ти припадна и ние с Перору те докарахме у нас.Тъй като беше късно да оправяме стаята за гости, аз предложих да спиш в моята , за да мога да те наглеждам!- по време на тези обяснения през главицата на Съмър преминаха куп сцени. “Леле, сигурно е разбрал, че съм момиче!”-мислеше си тя и веднага погледна под завивките в този момент чу Робин да казва:
-Господи, за какъв ме мислиш…..-той явно се беше досетил, за какво си мисли Съмър и побърза да го успокой - ….преди всичко съм моногамен. Виж, ако беше момиче да съм ти свалил дрехите до сега!
Тя видя, че все още е облечена с вчерашните си дрехи и си отдъхна “Хмм, да се представям за момче не било толкова лошо”. Робин стана и се отправи, към малката банята в стаята му.
-Робин!-извика Съмър –През цялата нощ ли беше до леглото ми?.....Имам предвид, че заради мен сигурно не си спал добре!-с въпросите си тя ловко се опитваше да подразбере, дали той не я е видял, като ангел.
Той извади четката за зъби от устата си и каза- Странно, аз по принцип не спя добре нощем, но снощи нямам спомен да съм се будил!.....Ей, ако искаш може да си вземеш една вана, ще ти подейства добре.
“Вана….Оооо, не!”Съмър стана като ужилена от леглото и се втурна към вратата, като каза:
-Аз трябва да тръгвам!Мерси много за грижите!-и захлопна вратата, като се озова в един дълъг коридор. В главицата й последва въпрос: “А, къде ли е изхода?”

^Снимката^

Преди да е направила и крачка от отсрещната стая се чуха, викове и трясъци. Перору отвори вратата, а вътре всичко беше с нагоре краката из цялата стая летяха снимки и филмови ленти.
-Робин ела бързо!-Той извика силно и после се метна на гърба на Мълдър, който разрушаваше де що види в стаята си.
-Остави ме! Как може нито една снимка да не е излязла?!Тези фотоапарати и камери за нищо не стават. Сега ще се отърва от тях.-крещеше Мълдър взе една бухалка и замахна към един фотоапарат и той литна към Съмър.
Робин отвори и с един замах хвана летящия фотоапарат точно пред лицето на все още стоящата в почуда Съмър. Към тях се спуснаха още опасни предмети и Робин я дръпна, притисна я до тялото си и затвори вратата на стаята си, а предметите се удряха и падаха от другата страна на вратата. Тя присви очи, усети релефното му тяло, нежната кожа, ударите на сърцето му и чак сега дочу неговия глас който й говореше нещо:
-Добре ли си!
Тя отвори очи и забеляза, че Робин е без риза, страните й бързо поруменяха, отдръпна се и се обърна с гръб.
-Да нищо ми няма!-все още не чуваше добре думите му понеже усещаше силно туптене в ушите си.Сложи ръка на сърцето си и си помисли”Леле, ако продължавам така ще си докарам сърдечен пристъп!”и въздъхна, а вниманието и се спря на обляната в слънчеви лъчи стая.
-Уау, колко е красива и просторна стаята ти, когато завесите са дръпнати!Сигурно и вечер е така?-погледа и се плъзна по лакирания паркета, който придаваше старинен вид на целия интериор, не че имаше много. В единия край беше разположено голямо легло с по две нощни масички от двете му страни и един малък гардероб до малката баня на най-дългата стена, която бе точно срещу прозорците бяха поставени големи огледала, като в зала за танци.
-Аз не обичам лунната светлина, затова и покривам прозорците вечер!-отбеляза Робин
От вън се дочуха виковете на Перору и Мълдър. Робин отвори вратата и хукна към другата стая.
-Мълдър, СПРИ!Да не си решил да разрушиш цялата къща! Понеже снимки ти не са станали!-крещеше Перору и се мяткаше, като плюшена кукла на гърба му, опитвайки се да достигне бухалката. Робин се спусна към тях и успя да хване бухалката от едната страна, но Мълдър не отстъпваше и с все сила я дърпаше.
Съмър реши да помогне и последва Робин през отворената врата.
Мълдър усети, че силите на Робин намаляват, дръпна по силно и бухалката се одари в една бейзболна топка, която с всичка сила нацели здравото око на Съмър и тя падна на пода.
Тримата се спогледаха и се втурнаха да му помогнат.
Робин се опитваше да го изправи на крака, докато Перору се опитваше да го свести, като му правеше вятър с една снимка, а Мълдър малко сконфузено го побутваше по бузата и викаше:
-Хей, събуди се!Хей!
-Браво на теб, първо го обстрелваш, като заек а сега….-смъмри го Робин
-Хаха, не е ли смешно снощи му гримираха едното око, а сега и другото!Хахаха!-отбеляза Перору и изпадна в неистов смях
-Престани, хлапето просто попада все на неподходящото място и време.-опита се да го защити Робин
-Хей, май идва в съзнание!-отбеляза Мълдър- Как се казва?
-Съмър!-измрънка и се помъчи да отвори очи-Аууу…!-извика от болка и хвана окото си с една ръка.
-Срещнахме го в училище, той успя да надбяга Перору и решихме да го поканим в бандата!-обясни Робин и това накара Перору веднага да престане да се хили.Спря да прави вятър, изправи се надменно и допълни:
-Късмета на начинаещите!- и хвърли снимката на земята пред Мълдър
Той се вгледа внимателно взе я в ръце и започна истерично да се смее и подскача.
-Успял съм!Успял съм!Имам доказателство!
С един замах Перору издърпа снимката от ръцете му и каза:
-Какво си се развикал?!
Снимката беше тъмна и трудно си личаха обектите на нея, но щом се вгледа по добре, забеляза в единия ъгъл жена с черна дълга до кръста коса и бели пухести…..крила. Той продължи да се взира в нея, докато Мълдър подскачаше радостно около него.
“Значи наистина съществуват, онази вечер на езерото не е било сън!Това обаче не е тя!”
-Какво има на снимката?-гласът на Съмър изтръгна Перору от мислите му.Тя се приближи заедно с Робин за да погледнат, но Перору мигновено я прибра в задния джоб на дънките и подхвърли:
-Аммм…нищо интересно, Мълдър е снимал някакво нощно същество!Така или иначе не се вижда! Ти добре ли си?
-Да!-отвърна Съмър
-Хайде тогава ще те закарам до вас!-каза заповеднически Перору, хвана я за ръка и я повлече към входа.
-Можех и аз….-промърмори Робин, но не искаше да противоречи на Перору и си замълча.
-Перору, веднага ми върни снимката!-изкрещя му обидено Мълдър
-Като се върна ще ти я дам, недей да мрънкаш!-отвърна Перору

^Отнесена от …любовта!^

Спирачките на мотора изсвистяха и той спря пред къщата. Перору завъртя ключа и ревът му секна.
-Благодаря, ти че ме докара!-каза Съмър слезе, свали набързо каската и се втурна към външната вратата.
-Не си прави илюзии.Не правя нещо, ако нямам някакъв интерес от това!......Отговори ми на един въпрос. Каква е връзката ти с Шани?- думите на Перору спряха Съмър и тя се обърна към него с въпроса:
-Ти познаваш ли я?
-Не ми отговаряй на въпроса с въпрос!-изкрещя му Перору и го погледна ядосано през тъмните си очила.
-Ами ние сме , като сестри!.......- последва нелепо мълчание и тя побърза да поправи грешката- Имам предвид Серемити и Уинтър, а аз съм по-скоро, като нейн брат!-избръщолеви твърде много и тръгна пак към вратата с надежда, че Перору е приключил с разпита.
-Кой?Значи има още?От къде се взехте?!-Перору не спираше да любопитства, но вече беше спокоен и с радост установи, че Съмър не му е конкуренция.
Съмър въздъхна отчаяно, обърна се и му разказа накратко.
-Загуба на памет, значи?!Шани е била така добра да ви приюти докато си възвърнете паметта?!-повтори Той
-Ммм…, в общи линии да!
Перору се засмя свали слънчевите очила и ги хвърли на Съмър с думите:
-Сложи тези!-посочи около очите си и продължи-Така ще си спестиш обяснения за новопоявилият се грим.-после обърна мотора и се стрелна надолу по улицата.
Тя си сложи очилата като размишляваше на ум “Колко е странен?!Перору има ли някой които да може да те разбере?”. После влезе незабелязано и се промъкна в нейната стая, размина се на косъм с току що излизащите от стайте си Серемити и Уинтър. Те слязоха в трапезарията, където Шани вече закусваше.
-За какво са ви тези учебници?-посрещна ги Шани, като наблюдаваше учудено двете купчинки на масата.
-Ами, отиваме на училище!-отговори Серемити сякаш беше най естественото нещо, което трябва да свършат за деня.
Шани ги изгледа учудено и после се засмя, като отвърна:
-Вие да не сте паднали от Марс?В Събота и Неделя не се учи!
-Е може би не точно от Марс!-каза Уинтър и отпи от току що направения чай.
-Искате ли, да ви направя закуска?Или да отидем на пазар?Не по-добре да излезем на разходка?-нареждаше въодушевено Шани и си припяваше някаква любовна песничка.
Двата ангела се чудеха как да реагират на въодушевлението й.
-Шани, какво ти е?-престраши се да попита Серемити.
-Как какво ми е?
-Ами напоследък си странна, държиш се странно, пееш си, усмихваш се, отнесена си…..да продължавам ли?!-започна да изброява Серемити
-Хихи…права си всичко това е заради един човек!-подхвърли тя
-Какъв човек?-изгледа я странно Серемити
-Този който харесвам!-Шани се засмя и излезе навън.
Серемити се обърна към Уинтър
-О, не!Чули, Чули това!-тя седна отчаяно до Уинтър и продължи-Провалих се, провалих мисията, всичко е свършено!-хвана се за главата, като не спираше да нарежда-Не мога вече да контролирам това момиче.Как да й втълпя, че не трябва да се влюбва?
Уинтър обърна лицето й към своето и каза:
-Спри!Прекалено много се тревожиш за нея.Пък и не е казано да не се влюбва в никой, а само в определено момче!-опита се да я успокой Уинтър.
-Което ние не познаваме!-продължи с песимизма Серемити
-Все някога ще се издадат!Пък и ние може да почувстваме кой са, все пак сме ангели!Нали?!-Уинтър я потупа окуражително и заяви-Отивам да събудя Съмър!
to be continued....