автор: LoveHunter

– Господарке, – каза Елинър, поглеждайки, към излегналата се във ваната, принцеса – май, вече трябва да излизате. Дрехите ви са готови. – Тя посочи към зелената рокля, поставена на голямото легло. – Негово величество, баща ви, каза, че ако не слезете на вечеря, ще дойде лично да ви заведе долу.
– Само минутка още, Ел – каза Джен и се потопи по-надолу във ваната. – Това може да е една от последните ми вани, кой знае в какво се къпят онези варвари, а ти знаеш колко обичам.
– Мина ли ви яда, милейди – попита предпазливо, камериерката.
– Напротив, още съм бясна, но толкова обичам да стоя във ваната – Джен се усмихна сънено, повдигна единият си крак над ваната и го насапуниса със сапун ухаещ на летни плодове.
– Нещо ми се виждате, малко отнесена, господарке.
– Аха, все едно съм на розово облаче – усмихна се Джен и хлъцна.
– Милейди?! – погледна я учудено Елинър. Сетне премести поглед към малката масичка до ваната и забеляза бутилка ликьор, от която липсваха поне четири чаши. – Господарке, ама вие да не сте пили?
– О, не, татко ще ме убие – поклати глава младата жена. – Хлъц! - Само няколко чаши, сок от касис, много е сладък, искаш ли? – и Джен навря чашата си, под носа на Елинър.
– Ама тва, не е сок от касис, господарке! – Елинър издърпа чашата от ръката на принцесата, помириса я и сбърчи нос, от силната миризма – Това е ликьор, принцесо, цяло чудо е, че не сте се удавили в тази вана, вие сте пияна.
– Не съм – заяви провлачено Джен – Да не съм глупачка. Слязох в избата имаше една голяма бъчва, на нея пишеше, цитирам „Сок от Касис”, а отгоре, беше тази бутилка.
– Ама на нея пише „Ликьор” – възпротиви се камериерката.
– Ами, и аз тва видях одеве, ама си помисли, че така се казва сорта на Касиса, сещаш се. – Джен грабна бутилката, отпи солидна глътка и я подаде на Елинър – Ама я си пийни, да видиш, че е сок.
– Господарке, така сте се наквасили, че и две бъчви да изпиете, ще ви се сторят като речна вода. – Ел поклати глава – Хайде, малката, да се махнем от тази вода. – Каза тя и издърпа младото момиче от ваната. Зави я с голяма вълнена кърпа и я настани на стол пред камината.
– Малко мокро ми беше, наистина. – Кимна Джен – Ел, да знаеш, че много ти се сърдя, дето ме натресе на оня варварин.
– Добре принцесо.
– И ще те накажа.
– Добре принцесо – съгласяваше се Елинър.
– Ще те взема с мен в новия ми дом.
– Добре прин... КАКВО? – Елинър се стресна от тази новина – Но, вие не можете, тук е семейството ми.
– С майка ти не си се виждала, откакто дойде в замъка, а други роднини нямаш. Идваш с мене.
– Ама аз...
– О, тихо Ел, я по-добре ми дай малко сок от касис.
– Господарке, това не е сок от касис, а вие сте… - Елинър изтича към господарката си, която бе паднала от стола и сега лежеше на земята – Господарке, ама вие спите!
Елинър се почеса по главата, чудейки се, какво да прави с нафирканата си господарка. Семейството и годеникат й, бяха доло и я чакаха. Амаче каша. Трябваше да направи нещо и то бързо. Реши да отиде при младия господар, Мело, но си помисли, че той ще иска да я види, а тя бе гола, затова чевръсто й облече бельото и една синьо-зелена дневна роба, и се завтече към тронната зала.


В тронната зала, краля крачеше отревисто и мърмореше нещо под носа си, от време на време поглеждаше към вратата, после към "горкото момче" дето щеше да се жени за неговата Джен.
Дориан се бе облегнал на камината, пиеше бренди и гледаше замислено в пламъците. Помисли си, че всеки път когато е до Дженивия, изгаря в такива пламъци. Проклета да е малката глупачка, за каква се мисли? Аз мога да имам всяка жена която пожелая, а се правя на глупак заради някаква глезена развратница. Не била девствена, мили боже, и аз ще се женя за жена, която е лежала в прегръдките на друг мъж, или мъже? Но вече няма връщане, съгласих се на този брак, а искам наследници, за да съм сигурен, че са мои, ще я затворя в харема и ще излиза от там само за да дойде в покоите ми.
Противно на настроенията в залата, Мело се бе изтегнал лениво на едно голямо кресло до прозореца, и играеше шах, сам със себе си. Бе решил, че ще играе с белите, а "противника" му с черните. Направеше ли ход с черните, завърташе дъската и парираше "противника" си, с белите фигури. Много скоро Мело победи "противника" с черните фигури и се отпусна доволно в мекото кресло.
Връхлитайки шумно в залата, Елинър привлече вниманието на тримата мъже.
– Какво става с дъщеря ми, Елинър? - попита краля.
– Ще е тук след секундичка, ваше величество - рече бързо Елинър и се обърна към Мело - Милорд, бихте ли бил така добър да ми отделите минутка от времто си?
– Ми то така или иаче няма нищо интересно за правене, - кимна царствено Мело. - Приближи се, - прикани я той с лек жест.
Младото момиче се завтече, после пророни едно "прощавайте" и клекна в краката му, като приближи лицето си до неговото.
– Милорд, имаме малко проблемче с нейно височество, принцесата, - прошепна тихо тя. Мело трябваше да се напрегне, за да чуе, затова се наведе по-ниско, като привлече вниманието на баща си и Дориан, които го загелдаха с нескрито любопитство. Все пак както самия Мело изтъкна, докато не се появеше Дженивия, бе много скучно в залата.
– Проблемче ли? - запита заинтересувано той - От какво естество, ако мога да попитам.
– Ми... то... такова, - заекна Елинър - Господарката отишла в избата, да си вземе сок от касис - започна да обяснява тя.
– Да знам, беше малко нервна и й казах да пийне малко сок от касис, да се успокои.
– И тя се успокои, милорд. И то повече от необходимото.
– В какъв смисъл - понамръщи се Мело.
– Ами отишла е и е видяла бъчвата с надпис "Сок от Касис", върху нея е имало бутилка, тя я взела и си пийнала доста солидно от нея.
– И какво от това? Сока от касис е много вкусен. - попита леко узадачен Мело.
– И господарката смята, че сока от касис е много хубав, с тази разлика, че не е пила сок от Касис, а се е нагълтала с ликьор.
– Какво!? - изкрещя Мело и скочи от креслото, Елинър, също се изправи на крака, кралят и Дориан загледаха с недоумение сцената разиграваща се пред очите им - Искаш да кажеш... в смисъл, Джен се е... - той погледна към Ел, и тя кимна утвърдително. В първия момент, младия мъж глдаше глупаво, след което изведнъж почна да се смее и се запревива на две, погледна към Дориан и избухна в още по-гръмогласен смях, спря да се смее, чак когато очите му се насълзиха.
– Какво ти става, бе момче? - тросна му се краля.
– Прощавайте татко, Дориан, ама това е най-забавната история в ковто се е забърквала милата ми сестричка Дженивия.
– Какво пак? - попита премирено кракля и се отпусна в огромното си кресло, много наподобяващо древен трон.
– Ами днеска Джен, след като се видяла с Дориан беше малко не на себе си, или точната дума е, беше бясна - той погледна към Дориан и му намигана - та за да се успокои малко я пратих да иде до избата...
– В избата ли? - погледна го намръщено краля - Тя е принцеса, за бога, защо не прато някой слуга.
– Нали знаеш колко стълби има избата, щеше да изхаби малко енергия - Дориан го прекъсна с нетърпелив жест и Мело продължи - Та пратих я да си вземе да пийне сок от касис - при спомена за пияната си сестра, мело не се сдържа и се изхили - Та както казвах, Джен...
– Ей, ме - чу се мяукащ звук откъм входа на залата. Всички присъстващи се обърнаха по посока на звука и там стоеше Дженивия, с разрошена и леко влажна червена коса, поруменели бузи, и глупаво ухилена. Облечена с синьо-зелена дневна роба, младото момиче се загледа към тримата мъже и камериерката си, които я гледаха със смесица от очарование и почуда. Прилича на Ангелче, което се е изтърсило от някой облак, помисли си Дориан. Джен гушна пухеното одеало, което досега бе влачила след себе си, в другата ръка стисна силно полу-празната бутилка с ликьор и зашляпа с босите си крачета и несигурна стъпка, към центъра на залата. Помаха на баща си с бутилката, след което минавайки тромаво покрай Мело, Джен му се усмихна, той не се сдържа, настъпа влачещия се край на одеалото и младото момиче тупна по дупе на каменния под. Воден от непознат инстинкт, Дориан отиде до нея и я вдигна на ръце. Джен му се усмихна мило.
– Ама ти си годеника ми! - изчурулика тя. - Хич не те харесвам, да знаеш. А като ме целуваш ми става горещо и немога да стоя права, затова те мразя - заяви тя с убеденост на две годишно дете.
Кралят и Мело погледнаха слисано към Дориан. Той се усмихна криво и имаше благоприличието да се изчерви. Но още преди някой да е заговорил, Джен измъкна бутилката си и я навря в лицето на Дориан, който още я държеше на ръце.
– Искаш ли сок от касис? - попита девойката - Попринцип, нещъ и на портрет да те гледам, ама малко ми изглеждаш зачервен, сокчето е много сладко, пробвай - и надигна бутилката към лицето му. Дориан изърна лице и малко от ликьора се разля по брадичката му.
– Избърши се, че ще ти накапе ризата, а тя е много мека - побърза да го предупреди тя и потърка лице в гърдите му.
– Не мога - рече той раздразнено - ръцете ми са заети.
– О, тогава ще те избърша аз - рече тя и погледна към ръцете си - ми, че и моите са заети - провлачи тя гледайки как едната й ръка стиска бутилката, а другата, краая на одялото. Погледно към вадичката "сок от касис", която беше стигнала до средата на врата му, след което погледна пак към ръцете си. Зачуди сe за миг, после повдигна рамене и измърмори, нещо, което прозвуча като "кво пък то", надигна се и много нежно облиза тънката струйка ликьор, стичаша се от брадичката му. След което лекичко целуна крайчеца на устните му и зарови лице във врата му.
Неочаквал подобна нежна ласка, Дориан застина, а като почувства леката целувчица в края на устните си, в него се надигна вълна от възбуда, и почти му отне дърха, той стисна по-силно заспалото момиче в прегръдкит си. Забравил за публиката около себе си, Дориан се загледа в лицето на спящата си годеница. Тя беше истинска фурия, но сега откри колко женствена, уязвима и нежна може да бъде. Той се усмихна леко с неговата крива усмивка, и я целуна нежно по косата.
– Честно казано, не разбрах, какво точно стана - рече краля.
Осъзнавайки, че не е сам, в първия момент Дориан се стресна, но бързо се овладя.
– Просто, вместо да си пийне сок от касис, принцесата е нападнала запасите ви от ликьор, сър - каза с усмивка Дориан.
– И се е надрънкала като свтулка по коледа - ухили се Мело.
– Но тя никога не е пила - опита се да защити дъщеря си, краля.
– Ами точно в тва е бедата - заобяснява Мело - Не е пила нищо досега, после на бъчвата със сок от Касис е набарала ликьора на мама и се насмукала като...
– Стига си говорил така за сестра си, момче, засрами се.
– Засрамих се - каза Мело и се ухили по-широко.
– Не знам какво да кажа - рече краля и погледна виновни към Дориан.
– Не се притеснявайте, сър - каза Дориан - Много е сладка като е пияна, нали? - той погледна към нея и отново се усмихна, този път много по-топло от преди - Ще ми покажете ли стаята на господарката си - обърна се той към Елинър - май, дамата, няма да ни прави компания тази вечер.
– Да, милорд - Ел направи бърз реверанс към тримата мъже и забърза към врата, - насам, милорд.
– Ще я занеса до стаята й - каза Дориан и тръгна след камерерката на годеницата си - ще се видим на вечеря. Сър, Мело. - Кимна той на двамата мъже и излезе от стаята, понесъл своя сладко заспал товар.
– Видя ли това - попита Мело, баща си, след като останаха сами - Той я покровителства още сега, а са се запознали, преди няколко часа. Ще се разбират, сигурен съм дори че ще се заобичат.
– Да - съгласи се краля - Добър избор си направил с него, синко. Ако с нас стане нещо, Джен ще е в безопасност.
– Али и Гуен също, татко. Алекс и Рейн са също толкова добри като Дориан.
Кралят само кимна и остана загледан в затворената врата.


– От тук, милорд - Елинър осветяваше със свещ тъмния коридор и водеше Дориан нагоре към кулата, в която бе стаята на Дженивия. Още, когато родителите на Джен се венчаха, бяха решили да имат четири деца. Тогава от четерите страни на замъка построиха по една кула, всяка кула бе за по едно от децата им, а по средата на четерите кули бе стаята на родителите им, така винаги, когато имаха нужда от подкрепа, отиваха при родителите си. Стаята на Джен беше шедьовър в зелено и лилаво. На пода, огромен персийски килим боядисан в зелено приличаше на свежа полянка, от дясно на вратата имаше огромен позорец, сега бе със спуснати зелени завеси, но Дориан предположи, че през ден от него влиза много светлина, изгледа беше към источните стени на крепостта. До прозореца имаше врата водеща до широк балкон, който обикаляше цялата кула. Помещението бе доста голямо в средата му, се издигаше огромно величествено легло, застлано с лилав сатен, големи, меки и пухени възглавници бяха намятани безразборно по цялото ложе, но това създаваше приятно чувство на уют. Дорина постави лекичко, Джен на леглото и тя потъна в меката материя на дюшека. Сгуши се, измърмори, нещо не много прилично по адрес на накой си Луцифер и заспа сладко гушнала една от огромните възглавници. Дориан потърси с поглед камериерката на Джен и я видя заровена в огромния дрешник заемащ почти цялата лява стена на стаята. Въползвайки се, от това, че тя е заета, той се зае да огледа по-добре обителта на неговото "коте". На стената срещу вратата имаше грамадна камина, а пред нея две големи лилави кресла, отрупани с куп малки лилави и зелни възглавнички. От двете страни на камината имаше ниски лавици с книги, от ляво бяха романи и произведения на известни автори, много от тях на английски, френски, немски и латински език, от дясната имаше книги за природата, за бойната техника, боравене с рапира и бой с голи ръце, както и няколко нотни тетрадки. Дориан огледа стаята, но никъде не видя музикален инструмент. Общо взето, по преценка на Дориан, всичко бе подредено до стените и само леглото бе на централно място, всичко бе в зелено и лилаво, и той прецени, че това са любимите й цветове. Пред прозореца имаше голямо бюро, всичко около нея бе толкова голямо, а тя самата толкова мъничка! Любопитен Дориан открехна едно от шкафчетата на бюрото и откри купчина от писма, сигурно бяха хилди, всичките от страни от целия свят и очевидно от ухажори, лордове, дукове, графове, регенти, принцове, няколко краля и един двама шейха. Най странното бе, че нито един от тях не бе отворен, на всеки плик под името на изпращача имаше цветист епитет. Принц Фридрих - женчо, Дук Армстронг - Тъпнар, Херцох Флеминг - Жаба, Маршал Декамерон - фукльо, Шейх Лемур - космато от неизвестен произход... Половината от тези ухажори, Дориан познаваше лично и се изуми, че и той би дал същите определения за тях. Изведнъж едно движение отразено в огледалото до гардероба в който все още бе заровена Елинър, привлече вниманието на Дориан. Той светкавично се завъртя за да види как булката му, се мъчи да свали робата си и тупва шумно на пода пред леглото си. Дориан поклати глава, отиде до Джен, вдигна я и положи по корем на леглото и без да се сети за благоприличието започна да разкопчава роклята й. В този момент, Елинър, която триумфално се измъкна от гардероба помъкнала, бяла дълга нощница, изписка задавено и се нахвърли върху младия мъж.
– За бога, милорд - изписка тя и метна нощницата върху голия гръб на гоподарката си - Какво правите?
– Събличам роклята на годеницата си, - заяви без капка срам младия принц - тя се опита да го направи сама и се катурна с главата на долу от леглото, може да се убие така, вие бяхте заета, затова аз се заех с тази задача.
– Не може така, - рече Ел, и го побутна към вратата - помислете за приличието, ще съсипите репутацията на милейди.
– Ама ние сме сгодени - възнегодува Дориан, раздразнен, че една слугиня, която е поне 5 години по-малка от него, му прави забележки.
– Така е, милорд, но изтрайте до утре, тогава ще я събличате, когато ви се прииска и няма да ме поставяте в неизгодното положение да ви мъмря.
Дориан неухотно се съгласи и се запъти към залата, за да вечеря със семейството на годеницата си, но докато крачеше през коридора, се почувства странно уморен, не му се водеше светски разговор, затова повика верния си слуга, Абдул, висок, и як тъмнокож мъж, който бе охранител и доверено лице на Дориан, откакто се бе родил преди двадесет и пет години. Помоли го да поднесе извинения от негово име, че се чувства неразположен след пътуването и предпочита да си легне рано.
Уви сънят не дойде толкова бързо при младия мъж. Пред очите му, постоянно бе прелестното създание, за което щеше да се венчае утре. Първо я видя, като навзрачно двеойче, после като изкусителна красавица, като любезна принцеса, като страстна жена, после като много проклето и устато същество, след което я видя като малка невинна искусителка, и накрая като нежно ранимо цветенце, което обича големи и пухени мебели увити в сатен с лилав и зелен цвят.
Когато най-после съня се смили и затвори очите му, цяла нощ сънува само една жена, неговата Джен, неговото котенце.