автор: TheMask

Човекът, който винаги пееше
и танцуваше в мислите ми,
младежът със сърце на бродяга,
ненадейно скъса обувките си.
Рухнаха изведнъж
фееричните видения.
И празникът свърши.
В оглушителното мълчание после
гласът ти – по детски
щастлив,
отчаян и крехък,
ме викаше безутешно...
Стисках в длани сърцето си -
там пулсираха
седем
кървави късчета огледало -
звездното ехо
на смеха ти изгубен.