автор: petrow

29.12.2000, петък, 04ч.10м.

Днес започвам своя дневник и ми е малко трудно, тъй като не съм свикнал с клавиатурата, а също и с програмния продукт, който ползвам.
Наближава новата година. Дано донесе повече здраве и щастие на всички.
Както обикновенно напоследък не мога да заспя през нощта. Доспива ми се сутрин около 06:30ч, но днес съм решил да не спя през деня.

05ч.50м. Засега се чувствам добре. Преди малко си сварих едно силно кафе и продължавам да пиша.
Днес след обед очаквам гости - Митко и Катя и трябва да приведа жилището в по-добър вид. Много ми е трудно с домакинската работа. Не че толкова ми тежи самата работа, колкото това, да се накарам да я свярша.
Започва да ми се спи, но съм решил да се държа. Бръсненето ми е неприятно, но ще се накарам да се избръсна. Воденето на дневника ми помага да се организирам и да преодолея някои от своите задръжки.
И така, отивам да се бръсна, после ще закуся.

18ч. 45м. "Гости-то" мина много добре. Започва да ми се отразява. Не искам да заспивам преди 22ч. Просто ще трябва да почивам повече и по-често.

Разболях се, когато бях 21-годишен. Спомените ми от това време не са много ясни и са доста объркани. Отчетливо си спомням една странна нощ по това време.
На стената в ъгъла на стаята ми виси картина – сив картон, на който с пастели е нарисувано прилепче на фона на залязващото слънце. Картонът е изрязан във формата на щит.
Лятна вечер е. Аз лежа в леглото и безуспешно се опитвам да заспя. Предметите около мене като че ли бавно се движат. Като задържиш поглед в кабела на телефона, той като че ли леко и бавно започва да се гърчи като жив. Малко ме е страх.
Стаята е осветена само от една слаба нощна лампа. Въздухът е абсолютно неподвижен. Цветовете около мене са необичайно ярки. Особено изпъква един специфичен отенък на виолетовия цвят.
Измъчва ме задух. Като светкавица просветва искра от преминаващ трамвай.
Изведнъж се случва нещо още по–странно, но много приятно. Стените на стаята като че ли придобиват по-мек отенък, уличните шумове заглъхват.
- Тонмайсторът Петрушев… - прозвучава в съзнанието ми.
Въздухът в стаята като че ли се насища с кислород. Страхът ми преминава. Чувствам се като Алиса в страната на чудесата. Въздухът в стаята се раздвижва в кръг, полюшвайки леките паяжинки в ъглите на стаята.
- КИТАЙСКИ ВЯТЪР – прозвучава в съзнанието ми. След известно време се унесох и заспах почти нормално.

30.12.2000, 17ч.25м.
Много тежко понесох развода си. Освен това тогава бях безработен. Бях подал молба за постъпване на работа на 2-3 места и чаках да мине проучването.
Отгоре на всичко родителите ми си бяха внушили, че НЕ ИСКАМ да постъпя на работа. Даже си имаха любима думичка за това - бил съм бил "търтей" и доста често го повтаряха.
И така една сутрин се събудих на 4-ти километър, натъпкан със съответните лекарства и "болен от диагноза". Впоследствие родителите ми казаха, че са ме изпратили там, защото съм бил крещял много силно насън.

21ч.30м. Днес пих прекалено много кафе и в момента стомахът ми не е много добре. Вероятно няма да мога да се справя с графика си - лягане в 22ч.

30.12.2000, събота, 00ч.30м.

Успях да подремна два часа и се чувствам по-добре, само дето малко ми треперят ръцете и се опитва да ме боли глава. Не трябваше да прекалявам толкова с кафето. Устата ми съхне от лекарствата. Не е никакъв проблем. Свикнал съм. Всщност, от тогава не съм ги спирал.
Лежах на 4-ти километър около една година, не помня точно колко. Когато ме изписаха и се прибрах при родителите си, поне още толкова време бях в много мъчително състояние, така наречената “загуба на интерес”. Лекарите казват, че е от заболяването, но аз предполагам, че се подсилва от страничните ефекти на лекарствата. Нищо не е в състояние да помогне! Всичко те отегчава! Не си в състояние нито да четеш, нито да гледаш телевизия, просто трябва да го изтърпиш.
По това време си бях въобразил, че съм осъществил контакт с извънземните (любимото ми четиво е фантастиката). Една нощ се почувствах, като че ли съм “изстрелял кълбо психична енергия” като покана за контакт, ушите ми писнаха и не помня нищо повече от тази вечер. На сутринта се събудих омаломощен, но нормален. След няколко дена родителите ми бяха поискали домашно посещение от психиатър и вероятно въз основа на това са ми поставили диагнозата.
По-нататък си бях въобразил, че съм получил отговор и са ме избрали да събирам информация за това, какво става на земята, без да се намесвам и да я изпращам “по телепатията”.

03ч.30м. Мина “Часът ПИ”- 03ч.14м. Явно ще се наложи да взема 1 табл. Levomepromazin допълнително. Главата продължава да ме наболява, което можеше да се очаква.
Свършвам цигарите. Ще се наложи да изляза да си купя.

31.12.2000,неделя,07ч.15м.

Защо когато се събуждаме
и с полуотворени очи
поглеждаме часовника
на миговете ни изгубени,
усещаме безветрие
във празнотата между нас
с което все по-осезаемо и
безвъзвратно се погубваме...


08ч.50м. Намерих ръководство за “Windows-3.1”, точно тази версия,която ползвам, и смятам да го разуча подробно. Точно сега започвам.

14ч.40м. За сега всичко е “под контрол”. Малко ми се спи, но смятам да устискам. Звънях на брат ми и ще се видим в понеделник или вторник.

21ч.40м. Пак се обажда мигрената, а остават малко повече от два часа до новото хилядолетие. Алкозинът вече започва да действува.

01.01.2001,понеделник,08ч.16м.

Новата година започна добре, като излючиме това, че изкарах още една безсънна нощ. Ще се наложи да си увелича лекарствата. В петък съм на контролен преглед и ще ги уточним с лекуващата лекарка. Ако се наложи, мога да отида и по-рано.
Разучаването на “Windows” върви много добре.

02.01.2001,вторник,00ч.05 м.

Чувствам се добре. Спах от 10 до 17ч. Сега, ако успея да не спя през деня,ще бъде много добре. Имам страшно много неща за вършене тази седмица. Днес е работен ден. Трябва да отида до “Социални грижи” за карта за градския транспорт и да проверя за помощите за парно и топла вода, трябва да платя телефона иq ако остане времеq да купя мушама за масата в кухнята.
Сега ще започна да почиствам в кухнята, нещо, за което ми е трудно да се захвана.

01ч.45 м. Измих съдовете, които се бяха натрупали в мивката. Не беше толкова трудно, колкото очаквах. Има и още на масата, но ще останат за утре. Сега ще лягам и ще се постарая да поспя. Много съм доволен от себе си.

06ч.20 м. Гади ми се и “ме стяга шапката” (едно особено изтръпване, като че ли носиш шапка). Също така имам и други вегетативни смущения. Общо взето се чувствам като след пристъп на мигрена или препушване. Отдавна не ми се беше случвало. Алкозинът би трябвало да помогне (подобрява кръвообращението на мозъка, доколкото знам.)
След малко смятам да продължа със разчистването в кухнята.

08ч. Алкозинът деиствително помогна. Миенето на съдове ще трябва да го правя на партиди. Трябва да се разкисват. Към 9ч. ще ходя до Соц. грижи и да платя телефона.

13ч.30м. Платих телефона, взех си картата за градския транспорт и уредих помощта за парно и топла вода. Тя е 32 лв и ще се изплаща директно на “Топлофикация”.

15ч.30м. Лека-полека продължавам да разчиствам. Прибрах малкия компютър (Правец 8д), касетофона (дъвче ленти), вентилатора и печката.
Много съм разсеян. Ще почина малко и после продължавам.

17ч.05м. Ще се опитам да разкажа за един от моите “кошмарни периоди”. Това не беше сън, макар че логиката на преживяването беше като при сън.
И така, бях си въобразил, че нашия блок е охраняема зона, като най-пазената част от нея е моето мазе. В него се събирали безценни археологически експонати, които на пръв поглед изглеждали като обикновенни боклуци (мазето ми наистина е затъпкано с боклуци). Та и аз имах принос в пълненето му - тояга, донесена след хиляди премеждия от един старец, облечен като просяк (най-добрия майстор на бойни изкуства от манастира Шао-Лин). Действително в къщи имаше една сопа, подарък от баба ми с цел да се пазя с нея от крадци.
Въпросният старец, единствен от присъстващите на кацането на НЛО, успял да вземе проба от някаква тайнствена космическа субстанция с помощта на сопата.
Освен това въпросната сопа имала и историческа стойност - предавала се от баща на син от най-древни времена.


03.01.2001,сряда, 04ч.30м.

Имах тежка нощ. Снощи заспах около 19ч. и се събудих около 2 - 2: 30ч. Главоболие, тръпки по главата и други вегетативни смущения, объркани мисли.
След малко ше трябва да отида за цигари.

19ч.05м. Днес сутринта бях на контролен преглед и да ми сложат съответната инжекция флуанксол-депо. Действието й е две седмици.

04.01.2001,четвъртък, 03ч.40м.


Вечер, на светло
.............................

Пълна луна.
Блестяща нула
в края на деня.
Кръгло огледало
эа обратно виждане,
в което дреме
пътят опустял...
Утешителен медал
эа скитници
и неприэнати гении...
А на мене
тя е нужна, колкото
да преброя сълзите си
и с тях
да си откупя болката
по избягалото време.

                Г. Константинов
----------------------------------------------------------------------------------------

04ч.22м. Остава още половин час до времето эа взимане на хапчетата.

07ч.00м. Снощи съм спал само 2 часа - от 22ч. до 0ч. През останалото време “броих овце”. Заинатил съм се да не спя през деня.
Трябва да огранича цигарите!


05.01.2001, петък, 03ч.08м.

Остават два часа до времето за взимане на лекарства. Тази нощ не можах пак да заспя. Опитвал съм практически всички приспивателни, но не ми помагат повече от една седмица. Сигурно съм “мутирал” вече от толкова “химия”.
                _ _ _ _ _ _ _

Две мишки, бяла и черна, разговаряли. Бялата се похвалила на черната:
- А аз съм една много опитна мишка, работя в един институт на длъжност “Опитна мишка”!!!
                _ _ _ _ _ _ _

08ч. 45м. Оказва се, че гаденето е едно от страничните действия на лекарствата. След обяд съм на лекар. Освен това трябва да си вадя счупен зъб (консултация за упойката).

06.01.2001, събота,10ч.45м.

Намалиха ми лекарствата. Оказва се, че съм по-добре, отколкото съм си мислел! В главата ми лека-полека започва да просветва. Снощи спах добе - от 21ч. до 08ч.

12ч.30м. Подреждам папките в стаята. Намерих записките от курса за “Word” и “Exell”. В понеделник трябва да ги дам на Митко.
Имам болки в мускулите. Ще вляза да се изкъпя с много гореща вода, мисля, че ще помогне.

15ч.30м. Има едно състояние, което понасям много тежко. Аз съм го кръстил “Загуба на интерес” - всичко ти се струва изключително тъпо, нямаш желание эа нищо, не можеш дори да четеш, защото още на третата дума губиш смисъла на това което четеш, не можеш да възприемаш музиката. Преди известно време го имах в лека форма и съм доволен, че лека-полека излизам от него. Мисля, че му казват депресия. Вече ми харесва музиката. Преди малко бях заредил една игрица на компютъра и минах първо ниво.

07.01.2001, неделя.06ч.30м.

Все-още имам леко гадене, но минава много бързо. За сметка на това главата ми е бистра и нямам т.н. “стягане на шапката”. Снощи спах много добре от 23:30 до 05:30ч. Утре сутринта трябва да отида на зъболекар, а след обяд - в центъра за рехабилитация “Ван Гог”. До сега не бях попадал при толкова добри специалисти.Днес очаквам да ми се обади Митко, той работи там и е поел контрол над моя случай.
Преди малко доизмих съдовете в кухнята. Това е постижение за мен, защото почти не ми се наложи да преодолявам вътрешната си съпротива. Значи съм много по-добре и дано нещата продължават в същия стил.
Вчера ми се обади Тони за квартирата. Ще я наема от другата седмица. Това ще подобри финансовото ми състояние. Имало такова заболяване - “Амангизия хроника” - хронично безпаричие и в момента се опасявали да не прерасне в епидемия...
                _ _ _ _ _ _ _ _



                ПАРИТЕ СИ ОТИВАТ!
        ------------------------------------------------

Вървял си граф Боби из горичката на обширното си имение и извършвал своя сутрешен моцион. По едно време от някъде започнало да се чува лекичко шумолене.
Огледал се граф Боби - нищо особено.
Огледал се пак - пак нищо особено.
Раздразнен от непрекъснатото шумолене, той се огледал особенно внимателно и установил, че шумоленето идва от парите му, които си отивали в индийска нишка.
И до ден днешен той все-още се чуди къде ли все-пак са се установили на бивак и храни тайни надежди да ги заварди и излови отново.
Оказало се, обаче, че парите му са отишли да се размножават и понякога пращат децата си да си поиграят с него.
                _ _ _ _ _ _ _ _

10ч.30м. Явно ще трябва да оставя levomepromasin-а само вечер. Имах пристъп на студ + сънливост преди един час, а съм взел решение да спя само през нощта.

17ч.40м. Нали знаете, пътят до ада е постлан с добри намерения! Заспах около 13ч. и се събудих около 15:30. Всъшност така е по-добре. Вместо да придремвам, докато се къпя и да сънувам с полуотворени очи...
По радио “Вива” има в момента много приятна музика. Смятам да вечерям и после да проължа да разучавам “windows”.

19ч.40м. Спи ми се, но смятам да не заспивам преди 22ч., след като си взема лекарството. Мога да се поздравя, разучаването на “windows” върви със страшна сила.

08.01.2001, понеделник, 05ч.40м.

Станал съм малко по-рано от необходимото, но нищо. Пих едно кафе, изпуших няколко цигари и след малко се захващам с “windows”. В момента се занимавам с графичния редактор.

08ч.35м. Закусих, избръснах се, взех си цигари, измих чинията от вчера, почистих стъклата на очилата и продължавам с графичния редактор.

11ч.15м. Извадих въпросния зъб. Мина много леко, въпреки че се оказа, че имам абцес. За това ми предписаха антибиотик и утре сл. об. трябва да ходя пак, като си нося и ченето. От 14ч. съм във “Ван Гог”.

19ч.05м. В неделя вечерта квартирата ще бъде свободна и ще може да я наеме Мони. Продължавам с редактора.

09.01.2001, вторник, 09ч.

Сънят ми започва да се нормализира. Спал съм от 22ч. до 08ч. Това са 10 часа сън, повече от достатъчно. Дано продължи в същия стил.
Вчера смених стърготините на хамстерите а преди малко им дадох малко ябълка. Останали са ми три “полу-ангорски” хамстера, не знам какъв пол, единият от които черен, а другите - бежови. През август ми ги подариха за рождения ми ден. Бяха пет, един ми умря и един подарих. Много са сладки. Изобщо не съм усетил как е минало времето от Август до сега. Не знам дали това е ефект от лекарствата, или от заболяването. Даже си имам термин за това - “Изкривявания във времето”.

10ч.40м. Закусих, сега трябва да се избръсна.
От 14ч. съм на литературен клуб във “Ван Гог”, след това на зъболекар и след това пак във “Ван Гог”. Днес няма да има курс по компютър. За четвъртък не се знае още.

12ч.10м. Започвам да се подготвям за излизане. Трябва да тръгна около 13ч.

17ч. 22м. Бях на зъболекар и ми каза да отида в петък сутринта. Антибиотикът за абцеса остава по една капсула сутрин.

22÷. 47ì.

        _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _


Програмистът Петров, по прякор “Танцуващия С Мишки”,отишъл на лекар. Лекарят, след като го прегледал, му предписал таблетки.
...- Тези таблетки ще ги пиеш по една вечер и по половинка при нужда.
...- Само едно не разбрах, докторе, - казал Петров - при каква нужда да ги пия, при голяма или при малка нужда, или искате да кажете,че допълнително трябва да пия по половинка “Гроздова”?!?.....
                _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _
10. 01. 2001, сряда, 07ч. 45м.
Вчера измислих имена на хамстерите, ще ги наричам Хам1, Хам2 и Хам3.