Много ми е къса и дрипава черджицата-
затова ми е студено под нея.
С моят ден - като смъртник
с болестта си съм обвързана
и няма отърване от него.
Нищо че душата от вътре се гърчи
и напира да хвръкне.
Гвоздеят забит в ковчега
не й позволява да мръдне.
Уж се вижда краят,
уж времето изтече,
но защо боли,
защо кърви
душата на тебе обречена.