автор: Alesev

и самотата ме заклещи
между мазолестите пръсти
натисна рязко с длан гърдите
спрях да вдишвам лепкавия въздух
затаих последния пределно
чух се да пращя под тежестта й
загубих бистрото на погледа
изпружила ръце към празното
кръвта се втурна нервно в черепа
замая, изкриви ме в агония
последни крясъци надежда
и ме захвърли в калта
да чакам
прераждането