автор: afrodita

Живял някога един старец. Бил белобрад, белокос, слаб и немощен. Нямал семейство. Имал малка къщичка в гората. Обичал природата и всеки ден се радвал на изобилието , което тя му предлага. Сприятелил се със селяните в близкото селище.
Рядко хората го посещавали. Винаги имал какво да им каже . Те идвали да му искат съвети за всичко , което ги притеснявало. Вярвали му. Старецът бил мъдър човек. На младини обиколил доста места. Срещнал се с много хора. Посетил чужди земи. Научил много занаяти. Бил доволен от живота. Единственото нещо, което не успял да направи е да създаде собствено семейство. Нямал жена, нито деца. Липсвали му близки хора. Това не го променило с годините. Успял да запази любовта си към хората. Винаги търсел във всеки човек най-хубавото , което може да има. Радвал се на техните успехи. Страдал с тях , когато имали проблеми. И така минавали години. Остарял . Решил да живее сам.
Един ден незнайно от къде пред неговата порта намерил едно гърне. Почудил се , поогледал го и се престрашил да го вземе в ръце и да види какво има вътре в него. И какво да види било пълно със стари монети. Веднага си задал въпроса какво ще ги прави. Не можал да си отговори на въпроса. Решил ,че утрешния ден е по-мъдър и го прибрал гърнето в едно закътано кътче в неговата бедна стая. На следващата сутрин станал рано , измил се , закусил и се отпралил към близкото село да поговори със свещеника. Отишъл в божия храм. Целунал ръка на божия служител и пожелал да получи изповед от него. Споделил ,че е беден, но не се оплаква. Намерил гърне със стари монети. Очите на свещенослужителя светнали и веднага решил да се опита да поиска монети за църквата. Старецът любезно му отговорил, че ще помогне на църквата, при едно условие. Да приютят всички бедни хора от селото и околността. Получил обещание и си тръгнал доволен и спокоен. По пътя го срещнал млад мъж със снажна фигура.- Дядо искаш ли да ти помогна да пренесем дърва за зимата. Старецът се съгласил и го завел в неговата къщурка. Предложил му вода и храна. На следващата сутрин мъжът се отправил към вътрешността на гората. Старецът седнал на малкото столче и се замислил върху това как е живял толкова години самотно. Харесал от пръв поглед младия мъж. Поискало му се, той да му бъде син. Настъпила вечерта. Момчето донесло дърва . Прибрали ги двамата под навеса и седнали пред къщата. Старецът искал да разбере за историята на това момче. Той му разказал накратко , че е останал кръгъл сирак, без дом, без пари , без приятели. Старецът му предложил да остане при него да живее през зимата, а когато настъпи пролетта ако желае може да тръгне накъдето поиска. С радост и сълзи на очи момъкът приел поканата. Минали още няколко дни. От селото дошли пратеници на свещенослужителя. Старецът ги приел радушно. Свещенникът нямал търпение да вземе обещаните монети. Белобрадият старец дал част от монетите на хората и ги изпратил с доволно лице . После обяснил на момъкът какво е станало. Момъкът подкрепил постъпката на своя благодетел. Дошла зимата . Завалял сняг. Земята се сковала в ледена премяна. Дърветата се покрили със снежни корони. Старецът и момъкът живели задружно в разбирателство. Дядото научил постепенно младия мъж на много от своите знания и занаяти . Знаел ,че някой ден тези знания ще му бъдат необходими. Настанала пролетта с цялата си прелест. Започнали да се разлиствата дърветата, зачуруликали птички. Животните се раздвижили в гората. Момъкът седнал на прага и заплакъл . Старецът отишъл при него и го прегърнал бащински. Задал му въпрос защо плаче . Момъкът обяснил ,че много се е привързал към него . Благодарен му е за всичко , но трябва да тръгне по своя път. Старецът се усмихнал и го потупал по рамото. Поеми своя самостоятелен хитейски път. Ще ти дам от моите стари монети . Те ще ти потрябват , но ги използвай така ,че след време да ги умножиш. Тръгнал момъкът на път. Старецът седнал на прага и се замислил.