автор: betina

Търкаля се кълбото на живота,
навитата си нишка размотава
и дни, години, месеци заплита,
заплитайки ги, мъничко остава...
Във утрото на новото ми утре
светът ще бъде някак по-различен -
уж близък и познат, живян до вчера,
на йота няма той да си прилича...
Ще се събудя сънено-изгубена
на чужда, непозната жп спирка,
край мене ще просъскват бързи влакове
до оглушаване, надули свирка...
Билет не съм си купила – гишето
едва ли някой днеска ще отвори -
заключено е с катинар огромен
и явно вече е гише с история...
Просъскват влаковете и не спират
на тази гара – твърде маловажна,
по пътя си орисан те пътуват,
към хиперградове многоетажни...
... Оставам тук...,
къщурка ще си купя,
латинки ще развъждам във градината,
лози ще гледам, виното ще кипвам,
а зиме ще замръквам пред камината...
А влаковете .... нека отминават...,
нека потъват в сините простори,
когато някой тук реши да свърне,
щом жива съм, вратата ще отворя...
... Търкаля се кълбото на живота,
от нишката му много не остана -
в ръката ми се гушва – толкоз малко е
и... явно е... за звезден път покана...