Далече на остров Итака имало двама братя - Митака, Хатака и старият им баща Сетака.
В малка къщурка те си живуркали, жълто вино пиели, жълти домати ядяли.
В двора им растяло дърво. Доматено било то. Сладки жълти домати раждало - големи и сочни като портокали.
Имали си и една коза - за дървото се грижела тя. Копала, поливала, торяла - и все мее-мее му пяла.
Но отнейде дошла Ламя, край Митака завъртяла се тя. Ми така, ми онака прищяло й се боза.
Както добре е известно, бозеви домати не растат лесно.
Митака уговаря брата - да ашладисаме с червено домата?
Ха така! Брата се хваща и цепи дървото, тика клончета бели домати, а то не прихваща.
Мърмори старата коза - Меене мее мъчи това. С тез бозеви домати дървото ще се разклати.
Приглася стария Сетака - добре си беше дървото така.
Но кой ли ги слуша - младите златна ламя сънуват, искат да добруват.
Добруване не може без добро, - Сетака шепне на дърво.
Не щеш ли - до Хатака завъртяла се Ламя. Синя била тя.
Прищяло му се на Хатака домати сини. И до брата прави очи мили.
Брато, брато, как да посиним домато?
Ми така, - вика брат му, доматите да растат на листо не на прът.
И братята взели доматите закачили на листата остъргали на дървото кората.
Плаче старата коза - То дървото онемя.
Ядоса се Сетака, отиде на битака, брадвата продаде, вино резедаво взе и краставица за мезе.
Дъска във къщата захлопа - Ще трябва скоро да се вика попа. Доматите са на пюре, а къщата вече се тресе.
И както казала - така и станало. Хванали се Митака, Хатака и Сетака да спорят. И от дума на дума всеки си хванал друма.
И пюрето се свършило. Бре, бре бре - козата треска я тресе.
От таз треска къщата се срутила и треска от нея не останала.
На остров Итака имало дърво, което ражда жълти домати.