С тия мачове се наслушах на какви ли не небивалици. Този бил такъв, онзи онакъв, този направил еди-какво си, онзи направил еди-какво си. Въобще предаването „Сигнално жълто” ряпа да яде. Оня ден даже чух някой от компанията да казва, че Марадона бил българин .Кръстен бил на баба си
Мара и на маминка си Дона, та станал
Марадона. Баща ми, обаче, хвърли в тъч всички, като каза:
- Не знам дали Марадона е бил българин, но със сигурност зная, че Шекспир е Българин.
- А, стига бе! - скочиха всички, даже най-едрата цаца в чинията се надигна учудена
- Какво, не вярвате, нали? - баща ми наля още бира в чашите и продължи - ами тогава слушайте:
Дядо му на същия този Шекспир бил българин. Казвал се Спиро и живял в някакво село в Северна Добруджа. Бил много щурав, направо „хахо”. Какви ли не магарии не вършил, какви ли не номера не свивал на своите съселяни. Така и го наричали те, Спиро магарето. Ама нали знаете как е „магаре” на турски. Ешек. Тъй, че понякога го наричали и Спиро Ешека. Един ден, съвсем неочаквано Спиро Ешека се качил на парахода от Кюстенджа и заминал. Колко е скитал, къде е ходил, никой не знае, ама по някое време се озовал на мъгливия Албион.
И така, нашият земляк Спиро Магарето от Ешек Спиро станал Шекспир.
Тук баща ми спря, вдигна чашата и отпи, после взе една цаца, онази същата, дето го гледаше опулено и завърши:
- Те, това е историята с нашия Шекспир.
- По-брадата лъжа не бяхме чували – обади се един от компанията.
- Брадата, брадата, ама е истина. Или поне е толкова истина, колкото това, че и Марадона е бил българин..