автор: Smyrfietka

Тя беше будна.Но сякаш....Сърцето й заспало бе завинаги...
Промяна?Така жадуваното чувство дойде в живота й внезапно,без предупреждение и я връхлетя с все сила.Но тя отново остана разочарована.Искаше всичко,искаше да граби с две ръце от слънчевите лъчи и синьото небе,да пие от живата вода на света...
А не просто да бъде обикновена-тя искаше щастие.Само то й убягваше и я караше да тъгува,дори когато знаеше,че нейните дела радват хората,че нейните постъпки ги облагородяват.
Какво измъчваше тази крехка и изтънчена душа?Какво я тикаше към пропаст от озлобление,разочарование и мраз?Нима младата девойка се бе наситила от живота и вече нищо не можеше да я извади от черното униние?Разбира се,имаше лек-ала този лек й се изплъзваше винаги,щом доближеше до него.Той беше като измама,като илюзия,която виждаме в пустинята и й се радваме,докато не осъзнаем колко сме далеч от действителността....
Сърцето и бе изгубило радостта от простичките чувства,тя виждаше как другите хора се веселят,как животът ги увлича и те не се притесняват от това.Те бяха простички хора с простички желания...Защо девойката не можеше да бъде като тях,защо поне веднъж не се засити от малкото,а винаги гонеше вятъра,за да придобие силата му?...
Разбира се,тя знаеше отговора-промяната в живота й щеше да я зарадва единствено,ако чувството,което я връхлиташе на талази,бъде споделено...Едно чувство,един човек,хиляди цветове и свят от магия...Ала колкото отговорът беше ясен,толкова чувството в гърдите й я задушаваше и тя се задъхваше от глухи ридания.Щастието бе тъй близо,че ако се протегне,ще може да го улови.
А може би не искаше,защото се страхуваше да не изпита по-голяма болка от тази,която я мъчеше...Кой знае?Тя бе будна,но сърцето й се бе откъснало от света,за да не страда.Мракът и пустотата бяха като пухена завивка за нея и я приспиваха в ледена прегръдка.Докога щеше да устоява на този призрачен миг,тя не знаеше.Решението бе в нейните ръце-като малко блестящо съкровище под обвивката на обикновено стъкълце....