автор: perko

Оглупяваме тотално и казвам без сарказъм
тази гадна мисъл за сефте.
Константно е на този свят количеството разум!
(Да, ама населението расте...)

Отначалото спокойно всичко беше.
Блестеше хоризонтът светлосин.
Всичкото по масло уж вървеше,
оказа се, че било вазелин.

Тъй е, щото с вас сме въобще
Заложници на времето застинало
И щото къмто светлото ни бъдеще,
ни водят хора все със тъмно минало.

Къде, защо? Докато изчислим!
На въпросите наложихте табу вий..
Водехте ни ужким към Олимп,
а пък то – оказа се Везувий...

И пак вървим към пропаст с едри крачки
и скоро ще ни кажат май „Амин!!!”
Досадно е това, че нямаме спирачки!
Слава богу няма и бензин!

И като гледам президента – иде ми да ревна!
Но при таз професия така е!
Че е трудна, трудна, ама не е древна,
колкото и той да се старае.

Където пипна – сблъсквам се с пороци,
но някакси спокойно тъй ми става.
Пълзикат, гледам покрай мен мишоци –
значи кво? – че корабът ни плава!

Тъй, че не ме питай, що съм кисел,
що съм толкоз гроги и афиф
и защо хептен съм се чалдисъл?
Животът ми защото е горчив...

Оглупяваме тотално и казвам без сарказъм
тази моя мисъл за сефте.
Константно е на този свят количеството разум!
(ама населението расте...)