Водя ви.
По точки.
С дължини.
И за носа.
Ще питате: Къде ви водя?
Дявол знае точно...
Далеч от мисълта, че правя го нарочно,
обичам да ми дишате праха.
Пределното ми самочувствие не ми помага,
да ползвам за подвеждане ръка, а не тояга.
Рррръй!
Къде сте тръгнали тъдява,
да търсите зърна във плявата
на тъй възтържествувалото ми плашило?
Обичам да е прашно и красиво,
да виждам всеки връх,
да газя билото на всякакви планински възвишения.
И стигнал преди вас,
да тропна уморено с крак.
Да ви поведа със блясък и тояга,
полека, към последния завой,
увиснали на съвестта ми като паяци...
На водопой.
А после...
Бееее.
На кланица...