автор: sashtata

Тишина.
Едно ефирно
вятърно бездумие,
когато сме увиснали
над пропастта
и всички светове,
подлепяни старателно,
пропукват се
и падат във прахта.
Мигът е светъл -
миг на свобода.
Миг, в който
се ражда феникс…
А ние, слепите,
трескаво събираме
парченцата
клиширани надежди
и слепяме отново
капана си за светлина.