автор: whitetomcat

( седма част )

/ Среща в подземния свят. Към сцената са добавени красавица секретарка зад бюро с пишеща машина /.

ШЕФЪТ: / обръща се към пияницата /. - Здравей, колега!
ПИЯНИЦАТА: Здравей, шефе.
ШЕФЪТ: Спести си иронията, ако обичаш.
ПИЯНИЦАТА: И щях да я спестя, ако ти не си беше спестил водката. Какво пише тука?! / размахва писмото /. Аман от гангстерски номера!
ШЕФЪТ: Не са номера! Нали знаеш, че само в подземния свят обещанията се спазват? / обръща се към секретарката /. Дай му водката.
/секретарката бърка под бюрото си, става и му я подава, пияницата започва да отвива капачката /.
ШЕФЪТ: Я по полека! В писмото пише още, че консумацията е по време на съвещанието. Имай търпение, изчакай другите да дойдат. И всичко се протоколира / посочва секретарката и пишещата машина /, за да ми послужи евентуално пред съда, да не кажеш после, че не съм те предупредил.
ПИЯНИЦАТА: Пред съда ли? Ще се опиташ да ме изкараш корумпиран пияница? Няма да ти мине номерът, за някаква си бутилка водка никой съд...
ШЕФЪТ: То с малко се почва, на професор по психология ли да го обяснявам? Но – посрещай гости!
/ влизат художникът и поетът /.
МОМИЧЕТО: Ами другите? Къде са рибарят и жена му? Къде е редова българка изтерзанова? Къде са депутатчетата на късмета? Ами чиновникът и умиращата му майка? Тя майката умря, но и полицаят спомена БРАДАТА НА ДЕКАНА! Това легитимно съвещание ли е, или какво?! Хайде пак гангстерски номера!
ШЕФЪТ: Я по кротко! Депутатчетата в момента приемат закони срещу подземния свят, рибарят е за риба, защото от утре се закрива сезонът, жена му се чука нелигитимно – тъй де, с какво друго да се развлича, докато той си прави кефа на язовира? / тропва с юмрук по бюрото /. Не всички безделничат като вас четиримата и се оправдават с ИЗКУСТВОТО! Бизнесменът едва се движи в Кремиковските си рицарски доспехи, но пак се стреми да спечели търга за боклуците на София! Полицаят е в карцера, защото му дожаля да глоби здравната реформа! Чиновникът дава подкуп, за да стане държавен чиновник! Редова българка изтерзанова чака километрична опашка, за да се разпише в бюрото по труда! Вие какво, в България ли живеете, или край Сена?! / потърква с пръсти челото си/.
- Извинете ме за избухването, но безочието винаги ме изкарва от равновесие...
ПИЯНИЦАТА: Но тя има известно право, колега. Другите може и да са заети, но детективът е твой подчинен. Той къде е?!
/ тичешком влиза детективът и подава на шефа сандъчето /. ДЕТЕКТИВЪТ: Тук съм, тук съм, Шефе! Както винаги в последния момент, но навреме! И ти я нося най-сетне тая пуста брада, БРАДАТА НА ДЕКАНА!
ШЕФЪТ: Исусе Христе и вси светии, дяволът да ме прости! ...БРАДАТА ...
/отваря сандъчето и вади брадата, вдига я нагоре и се наслаждава на гледката /.
...БРАДАТА НА ДЕКАНА...
ШЕФЪТ: Искам да стана шеф на СВЕТОВНИЯ ПОДЗЕМЕН СВЯТ! Изпълнявай!
/ никакъв ефект, това се повтаря три пъти /.
ШЕФЪТ: / с изпепеляващ поглед, към детектива /. - Нещо не действа, май... Мен ще работиш! Мен!!! Охрана!
/ втурват се двама бабаити с чорапи на главите и помъкват детектива /.
ШЕФЪТ: На сто циганина, както му бях обещал! Да му дипломират задника! И лично да ми докладват! Незабавно!
ДЕТЕКТИВЪТ: Милост, шефе! Милост! Това е БРАДАТА НА ДЕКАНА, кълна се в децата си!
ПИЯНИЦАТА: Чакай, колега, почакай малко. Аман от задници с академично образование! Правиш капитална грешка. Това е БРАДАТА НА ДЕКАНА. Наистина. Трябва да позлатиш детектива, вместо да го наказваш!
ДЕТЕКТИВЪТ: Видя ли, бе Шефе! Видя ли?! Трябва да ме позлатиш!
ШЕФЪТ: / дълбокомислено /. “Остава ми, изглежда, един-единствен изход – да се снабдя с парцали и да запуша с тях всички пролуки в спалнята си!”
ПИЯНИЦАТА: Да ме прощаваш, колега, но понякога дори и аз не те разбирам.
ШЕФЪТ: “Говоря за милосърдието. Понякога най-неочаквано и коварно то се промъква през най-тесните пролуки. Затова говоря за парцали...” От едното криворазбрано милосърдие защитаваш ченгето, нали?! Но аз такъв жалостив те помня още от Виена... Само че този път номерът няма да мине – като е брадата на декана, защо не работи, а, колега?
ПИЯНИЦАТА: Защото не е въведен кодът за достъп
ШЕФЪТ: Ама какво ви става днеска на вас? Всички до един ме правите на балък! Да не сте се побъркали?! Откъде би могъл ти да знаеш, че за тази тук дрипа /вдига гнусливо брадата /, има код за достъп?
ПИЯНИЦАТА: Защото е моята брада. Затова знам.
МОМИЧЕТО: / обръща се към шефа /. Знаех си аз, Воланд, знаех си! Неговата брада е! Неговата! Но не ще да помогне, егоистът мръсник!
ПИЯНИЦАТА: Воланд ли? Воланд ли каза?!
МОМИЧЕТО: О, света вода неизтрезняла! Още ли не си разбрал, че си имаш работа с дявола?!
ШЕФЪТ: По кротко, Фрида! По кротко! Не им давай информация, за която не са си платили! А той, като се прави на по дявол от дявола, нека да каже кода! И да задейства брадицата! Ако ли не – мургави избиратели бол!
ПИЯНИЦАТА: За да се задейства, брадицата трябва да бъде погалена от красавица-секретарка. Владееща френски, немски, английски и Мicrosoft Office. Погалването трябва да бъде срещу косъма...
ШЕФЪТ: / към секретарката /. Давай, Марго!
/ Секретарката става и погалва брадицата срещу косъма. Чува се машиннозвучащ глас /.
ГЛАСЪТ: Аз съм БРАДАТА НА ДЕКАНА! Аз съм БРАДАТА НА ДЕКАНА!
- Изпълнявам неизпълними желания всякакви! Изпълнявам неизпълними желания всякакви!
ПИЯНИЦАТА: / към шефа /. Видя ли сега?
ШЕФЪТ: Нищо не съм видял! Първо да я пробваме! / към художника /. - Я бе! Поискай си нещо!
ХУДОЖНИКЪТ: Искам да вляза в Лувъра!
ГЛАСЪТ: Съжалявам, но това е изпълнимо желание! Изпълнимо желание! Изпълнимо желание! Разходете се до Париж и си купете билетче!
- Аз съм БРАДАТА НА ДЕКАНА! Аз съм БРАДАТА НА ДЕКАНА! Изпълнявам неизпълними желания всякакви! Изпълнявам неизпълними желания всякакви!
ПОЕТЪТ: Искам да напиша гениално стихотворение!
ГЛАСЪТ: Съжалявам, но това е изпълнимо желание! Изпълнимо желание! Изпълнимо желание! Поучете се от стихотворенията на сина си!
ПОЕТЪТ: Но синът ми не пише стихотворения!
ГЛАСЪТ: Кой ви каза? Я бръкнете в джоба на момичето!
ШЕФЪТ: / превива се от смях, и към секретарката /. - Бъркай, бъркай, Марго! Вади и чети!
СЕКРЕТАРКАТА: / пребърква момичето, което напразно се дърпа, вади от джоба на полата му листче и чете /.

СЕКРЕТАРКАТА: Твоите очета кръгли
гледат ме под странен ъгъл.
Може би съм те излъгал,
че Светът е кръгъл?

ПОЕТЪТ: Наистина гениално! Целият спектър на отношенията между двама млади, които току-що са консумирали любовта си... И как се промъква с котешки стъпки първото разочарование... Пустото му хлапе!...

СЕКРЕТАРКАТА: Обичам, като падне мрак,
да мъркам като котарак.
Обичам да лежа на топло
и дъжд по покрива да тропа...

ПОЕТЪТ: Гениално! Гениално! И колко простичко е казано...

СЕКРЕТАРКАТА: Аз съм неразбран поет –
пия само чай със мед.
Ако пиех водка с бира,
всеки щеше да разбира!

ПОЕТЪТ: Разбрах! Разбрах! / хуква /.
ШЕФЪТ: Къде хукна, поете?!
ПОЕТЪТ: Да напиша гениално стихотворение! Изкуството било свещена простота! Как не съм се сетил досега! Не ми трябва никаква деканска брада, и сам мога!
ГЛАСЪТ: Аз съм БРАДАТА НА ДЕКАНА! Аз съм БРАДАТА НА ДЕКАНА! Изпълнявам неизпълними желания всякакви! Изпълнявам неизпълними желания всякакви! Не ми досаждайте с изпълними желания, моля! Не ми досаждайте с изпълними желания, моля! И се научете да се радвате на обикновените неща в Живота, като гениалното синче на Поета! Радвайте се на обикновените неща в Живота!
- Аз съм БРАДАТА НА ДЕКАНА! Аз съм БРАДАТА НА ДЕКАНА!
- Изпълнявам неизпълними желания всякакви!
- Изпълнявам неизпълними желания всякакви!

МОМИЧЕТО: / вбесено /. Постановка! Постановка! Постановка! Толкова изкуствено и нагласено е всичко! / обръща се към шефа и пияницата /.
Вие сте организирали целия този цирк! Направо ми се драйфа от вас двамата!
ДВАМАТА: Ами драйфай тогава!
МОМИЧЕТО: Ще драйфам, щенка ви се!
Отивам да търся БРАДАТА НА ДЕКАНА!
Но истинската!
Тя не може да не съществува!
/ избягва от сцената /.
ХУДОЖНИКЪТ: И аз ще отида с нея! / излиза /.
ШЕФЪТ: Я и аз да отида с тях, а, колега? Може пък да са прави...
Малко е вероятно, но знае ли човек? Ами ако БРАДАТА НА ДЕКАНА наистина съществува? Бива ли да изтърва шанса да стана шеф на СВЕТОВНИЯ ПОДЗЕМЕН СВЯТ?! / тръгва, и пътем хваща през кръста секретарката / . - Хайде, Марго!
/ излизат /.
ПИЯНИЦАТА: / останал сам на сцената /. - Гледай ги ти! Колко лесно се предадоха!
- Само защото до такава степен са станали роби на делника, че дори
едно-единствено неизпълнимо желание не могат да си измислят! И да им го изпълни, милата ми брадица! / гали брадицата /.
- То, ако аз бях успял да си измисля неизпълнимо желание, щях ли да стана пияница?!
- А може би неизпълнимото желание е мечтата, която цял Живот гоним, и никога не достигаме?
- Но те тръгнаха да я гонят – значи, нямат шанс.
/ надига бутилката водка и се вглежда в нея /.
- Май и аз нямам шанс – нали съм останал без мечти...
/ от тавана се спуска табела, покрита с черен плат /.
- Не, аз нямам шанс... Щом съм останал без мечти – нямам шанс...

/ обръща се към публиката /.

А ВИЕ?

/ дърпа рязко плата от табелата – открива се надпис К Р А Й /.





К Р А Й





София Александър БЕЛЧЕВ
2003 год.


P.S. Последните три стихотворения в пиесата са от Павел Белчев ( pomstar )