автор: templier

Имат някои толкова широко сърце,
че влизаш в него, без да чукаш.
Имат някои толкова широко сърце,
че половината само виждаш тука.

Имат някои толкова крехко сърце -
с пръст пипнеш ли го, ще се счупи.
Имат някои твърде крехко сърце,
за да живеят като всички други.

Очите им са пълни със цветя,
в очите им разцъфнал е страха
дали не са изпуснали часа
на влака, който води във Париж.

Имат някои толкова нежно сърце,
че синигери почиват си като в градина.
Имат някои толкова нежно сърце-
наполовина хора са, ангели наполовина.

Имат някои толкова волно сърце,
че все за път са стегнали багажа.
Имат някои толкова волно сърце,
че не престават да следват миражи.

Очите им са пълни със цветя,
в очите им разцъфнал е страха
дали не са пропуснали часа
на влака, който води във Париж.

На някои сърцето им е отвън-
на другите да го предлагат само могат.
На тях сърцето им е цялото отвън,
че се раздават те без никаква изгода.

На онзи там сърцето му е отвън
и е толкова крехко и толкова нежно.
Проклет да е всеки безчувствен пън,
който глух си остава неизбежно.

И пълни са очите им с цветя,
в очите им разцъфнал е страха
дали не са пропуснали часа
на влака, който води във Париж.