-А бе, мани, сбъдват се най-лошите ми кошмари – оплака се Краси, който продава плодове и зеленчуци на сергия №112 на Подуянския пазар. - Толкоз грижи полагат за потребителите, че не знам как ще се справим с новите изисквания.
То не беа етикети, опаковки, обложки, подложки и сертификати за произход, качество и нитрати, не бе чудо! На всичко отгоре ни втълпяват, че клиенто винаги имал право. Че то както е тръгнало, вървим към същинска клиентатура! И то благодарение и на нашата родна комисарка Куневица...
Което е тъй, тъй е. Напоследък българинът започна да се чувства като бял клиент и не го е шубе от продавачите, че ще му теглят някоя, ако вземе да пробира доматите. Забелязват се и случаи на злоупотреба с монополното положение на клиент. А безпомощният търговец няма никакви средства за защита. Едно може да рече той, и то само под формата на майтап:
-Айде, к`во ги подбираш, нема да се снимаш с тех!
Това бе коронният лаф на Краси, който доскоро го спасяваше от пишман клиенти, без да им дава повод да го натопят пред някоя комисия.
Но един ден на пазара изникна нов и за него, и за другите търговци клиент, когото никой не познаваше: с неопределена възраст, професия и намерения, върлинест, кокалест, надут. Вирнал волева брадичка, позакрил с юмрук недоволно стисната уста, вперил воднист поглед, той обикаляше методично пазара с патравата си походка.
-Извинете, колко вървят при вас досиетата? – питаше той наред.
Предреченият от Краси сбъднат кошмар се бе материализирал.
-… ? – вдигаха рамене търговците и си разменяха тревожни погледи. - Ма туй е пазар, тук продаваме плодове и зеленчуци, кинкалерия и пасмантерия, пакетирани хранителни изделия - отвръщаха слисаните търговци; нали и те бяха хора, от време навреме се обиждаха едни-други на ченгета и досиета. Това в края на краищата бе неизбежно за страна, в която ченгетата са повече от хората.
Странният тип цъфваше ден подир ден в продължение на цял месец и с непроницаемо и сериозно изражение питаше:
-Извинете, имате ли досиета? А кога очаквате да получите? Ще ми запазите ли две-три папки, когато ви докарат? – И като изслушваше внимателно едносричните ответи на сащисаните търговци, поклащаше глава с недоверчиво разбиране и си тръгваше.
Накрая дойде денят “Хикс”, когато кибритлията Краси не издържа. Пазарът беше много слаб, само коварни бабички бърникаха из щайгите, без да пазаруват.
-А вие да сте получили досиета?
-Свършиха - с леден глас отвърна Краси.
-А, значи сте имали! – изписка с тържествуваща и победоносна физиономия онзи и се фръцна, а Краси остана като гръмнат. И повече не се вясна, мръсникът – просто си бе направил майтап на гол задник...
От този ден обаче, когато някоя бабичка вземеше много да пробира, Краси й кресваше, без да го е еня за клиентатурата:
-Вещицо, досието на доматите ли търсиш? Прибраха го ченгетата още заранта! Ще се снимат с него!
И бабките се омитаха начаса, ако и да бяха европейски потребителки.