автор: valsebnica

Разказвач: Живяла някога в едно далечно царство много красива принцеса. Ала тя била колкото красива, толкова и глупава, надменна и зла. Нейната красота така я била заслепила, че тя се мислела за най-висшето създание на този свят!
Мислела си също, че целия свят се върти само и едниствено около нея! Принцеса Златина имала едно конче, което я обожавало и й било много вярно. Ала принцесата не умеела да цени приятелството му и непрекъснато го обиждала!
Веднъж Росинант видял, че принцеса Златина се разхожда в градината. Приближил се до нея за да я поздрави.
Росинант: Добро утро, Принцесо!
Златина: О пак ли ти! Стига си ме тормозил! Погледни се само какъв си грозник! Аз съм толкова красива! При това съм царска дъщеря! Как смееш да ми цапаш градината с мръсните си копита и как дръзваш да ме заговориш! Марш в конюшните! Хайде махай се!
Росинант: Но, принцесо, аз съвсем неисках да Ви обидя! Вие сте толкова красива, но душата Ви е грозна! Защо се държите така с мен? Та аз съм единственият Ви приятел! И ако си отида Вие ще умрете от самота!
Златина: Как се осмеляваш! Нима мислиш, че приятелство между кон и човек може да съществува! Колко си глупав! Притрябвал си ми ти и твоите приказки! Марш от тук! Напусни царството ми! И никога повече не се връщай! Мога да живея и без теб!
Росинант: Добре! Ще си отида! Но някой ден ще ме потърсиш и сама ще ме молиш за прошка! А тогава може и да не ти простя! Сбогом!
Разказвач: И тръгнал Росинант с наведена глава по света да си търси нови приятели! Вървял и плачел, защото въпреки всичко, той обичал своята принцеса и вярвал, че може да има приятелство дори и приятелите те да са различни! И както си вървял чул едно тънко гласче да му се кара!
Цър: Ей, Грубиян такъв! Защо не гледаш къде стъпваш! Щеше да ме смачкаш! Убиец на безащитни мишлета!
Росинант: Олеле! Моля за извинение госпожице Мишка! Аз съвсем не исках да ви нараня!
Цър: Госпожица?! Ау! Ама ти си бил кавалер! Приятно ми е аз съм Цър!
Росинант: О! Мисис Цър, аз съм Росинат!
Цър: Само Цър, ако обичаш! Росинант ли? Абе ти да не си....
Росинант: Съвсем не! Аз не съм конят на Дон Кихот просто съм кръстен на него! Но често ме бъркат! Майка ми много е харесала историите за този верен приятел на човека и затова ме е кръстила на него!
Цър: Ааааааааа! Разбирам! Но ти защо плачеш?
Росинант: Ех, Цър как няма да плача, като нямам дом и приятели! Живеех в Далечното царство, а принцеса Златина беше моята стопанка! Но тя е толкова лоша! Невярва в приятелството и ме изпъди!
Цър: Не плачи, Росинант! Аз искам да ти бъда приятелка, нищо че съм мъничка, а ти си голям! Пак можем да вървим по света и да делим радости и тъга!
Росинант: Ура! Хайде да вървим мое приятелче!
Разказвач: И тръгнали двамата приятели заедно. Вървели, вървели и стигнали до една гора. А в гората видели една пеперудка!
Цър: Леле! Какво красиво цвете!
Росинант: Цвете ли? Какво цвете?
Цър: Ето там! Погледни, Росинант!
Росинант: Ама, Цър, това съвсем не цвете! Това е пеперудка! Виж колко е красива!
Цър: Ау! Колко е красива наистина! Сигурно е и много горделива! Нека си вървим!
Мая: Здравейте, конче, мишленце!
Росинант: ( тихо на Цър) Тя ни поздрави, Цър! Не е горделива като принцеса Златина! ( на пеперудката) Здравей Пеперудке! Искаш ли да станем приятели!
Мая: Да много бих искала! Аз съм Мая!
Цър: Аз съм Цър, а той е Росинант. Кръстен е на коня на Дон Кихот!
Росинант: Приятно ми е!
Мая: Така ли! Много се радвам да се запознаем! Аз живея на онази полянка зад гората, близо до реката. Искате ли да ми бъдете гости? Там са и моите приятели крокодилчето и рибкта!
Росинант: Имаш риба и крокодил за приятели? Но те са толкова различни!
Цър: Моля те, запознай ни с тях!
Мая: Да вървим тогава! Добре дошли у дома! Гена, Катя покажете се! Намерих нови приятели!
Гена: Добър ден! Добре дошли! Аз съм крокодила Гена!
Цър: Стига бе! Ти си крокодилът от Чебурашка!
Гена: Несъм! Кръстен съм на него!
Росинант: Охо! Позната история! Аз пък съм Росинант!
Гена: Ясно! Кръстен си на верния приятел на Дон Кихот!
Катя: Привет на всички! Казвам се Катя! А вие сте?
Цър: Цър!
Росинант: Росинант!
Мая: Приятели, чакайте да ви разкажа какво ми се случи. Хвърчах си аз и стигнах до едно царство. А в него живееше една страшно самотна и тъжна принцеса! Тя много искаше да си има приятели, но незнаеше къде да ги намери! Стана ми мъчно за момичето и затова я поканих тук!
Росинант: Била си в Далечното царство и си говорила с принцеса Златина! Как е тя?
Цър: Ти още ли мислиш за нея? След всичките обиди, които си изтърпял държиш още на приятелството й!
Златина: Така е мишленце! Бях надменна и зла докато не загубих единственият приятел когото имах!
Росинант, вярно мое конче, ще можеш ли да ми простиш някога?
Росинант: Няма за какво да Ви прощавам, Принцесо! Вие сама истърпяхте наказанието си! Бяхте обречена на самота и разбрахте колко струва приятелството! Можехте да останете сама в Далечното царство, но Вие предпочетохте да ме потърсите! Огледайте се наоколо! Погледнете ни всички! Вижте колко сме различни, но въпреки това сме приятели!
Златина: Чуйте всички! Аз се промених. Вече не съм горделивата Принцеса! Наричайте ме просто Злати! И много ви моля, научете ме да бъда добра!
Цър: Здравей, Злати, аз съм Цър! Мога да се провирам през мънички дупки и ако ти потрябвам за това можеш да разчиташ на мен!
Мая: А аз, Злати, съм Мая! Мога да летя на високо и с това да ти помогна ако ти потрябвам!
Гена: А пък аз съм крокодила Гена и мога да гоня враговата ти!
Катя: Аз съм Катя и се гмуркам на дълбоко!
Златина: А пък аз съм Злати и ви обичам всичките, такива каквито сте!
Росинант: Е! Злати, виждаш ли колко нови приятели намери! Сега остава само да умееш да задържиш приятелството им, а не да сипеш обиди по техен адрес!
Златина: Да кончето ми! Проумях грешките си и разбрах колко са ценни приятелите в този свят!
Росинант: Виждам, че много си се променила Принцесо! Хайде да си въврвим у дома!
Златина: Дворецът в моето Далечно царство ще се превърне отново в мой дом, само ако и вие, приятели, заживеете при мен!
Всички: Зщо не! Хайде да вървим!
Разказвач: Така принцеса Златина станала колкото красива, толкова и добра и заживяла в своето царство заедно с новите си приятели! Защото няма нищо по-ценно на света от верните приятели! Без тях животът ни не струва! И не е важно колко са различни те, а колко те ценят и колко държат на теб и твоето приятелство!