По няколко чувала с книги на ден се предават за претопяване. Носят ги клошарите, събирачите на хартия, обеднели пенсионери или полуграмотни наследници на уникални библиотеки или сбирки.
Носят ги от тавани, мазета, от кофите за боклук, от всякъде където може да ви хрумне, дори от вашата библиотека. Проверихте ли си по-ценните издания? Книгите имат свойството да заемат огромно място в хола ви, да събират прах в мазето и са толкова досадни и приспивни понякога. Примамват бактерии, микроорганизми и най-различни дребни насекоми, препитаващи се с целулоза. Обратното за тези, които четат или пишат те са единствените смислени събеседници, дори учители. Забелязали ли сте книгата никога не се натрапва, иска се определено усилие от вас, да стигнете до нея. Трябва да се протегнеш, да я вземеш, а тя е суетна- крие се, а когато сте изморени, тя ви приспива. Ловецо, бъди нащрек, когато попаднеш в лабиринта й. Тя може да обсеби нощите ти, да те нахрани, да те разплаче или разсмее или просто да те разори, когато сама прецени. Клошарът не може да чете, не можеш да го прилъжеш с книга, в този смисъл той е най-щастливият човек на света, най вече когато намери стара книга. С нея той чинно обикаля всички антиквари, после се спуска до площад Славейков и най-накрая посърнал идва в пункта за вторични суровини. За десет кила книги- шепа стотинки, и после всичко в живота му започва отначало. Кои са тези хора? Обезличени, смачкани от живота, незабележими по Балзак, Стендал, Лондон или Бунин, все едно. Хора като книги, оръфани, делящи нощите си с мишките по таваните, крайградските бунища или гета. Ти също можеш да станеш един от тях, не го забравяй. Пунктът от друга страна е чистилище, в него си дават среща търговците с лъскавите книжарници или разхвърляни сергии, събирачите на картички, марки или най-обикновенни любители на книгата, обрулените от живота, филолози, учители по математика или литература. За тях тя вече има друга цена, стойност и измерение. Ден след ден животът така те пристрастява към колекционирането на книги, че докато се усетиш си вече в играта. Събирането е страст, губиш реална представа за стойността на предмета и оставаш в плен на хазарта докато не се осъзнаеш. Пунктаджията е също в играта спечеленото от книги, се инвестира в еврофутбол. И така всеки ден с надежда за нов тираж, за нови книги. От кой отбор си? Май е редно да се определиш. Имаш ли нещо за четене? А животът ти дали става за четене?