автор: marathon

Досега не съм изпитвал силна привързаност към определено място, към определен град, както към Линбер, към живота в него и към съществуването ми като начин на поведение и съвкупност от усещания. Дори обратното - преди не можех да издържам повече от година-две в едно жилище, понякога дори и месец, в едно постоянно обкръжение от къщи, от вещи, от приятели и съседи. Давам си ясна сметка, че за първи път изживявам страст към определено място, страст, която се изразява във всекидневна необходимост
от контакт не само с хора, но и с неодушевени обекти като паркове, улици, площади, дървета, автобуси, таксита и изобщо не намирам това за странно. Наслаждавам се на прииждащите приливи от образи и спомени, породени от сменящите се в дфижение картини, силуети, лица ...
Преди да дойда в Линбер, аз живеех в един източен град, в една източна държава ...

Пазя в тайна моята привързаност към града. Дори Ане-Мари не знае за нея. Когато тя подхване темата за съвместно пътуване до Испанската ревиера, Тунис или Кипър, аз постоянно й напомням, че при промяна на климата ме хваща мигрена, чувство на отпадналост и безпокойство.
Един единствен път се съгласих да отидем на Северния бряг. Исках да подложа на изпитание моята страст, да разбера дали тя е по-силна от мен.
Денат мина неусетно - разхождахме се боси по морския бряг, плувахме, обядвахме риба, хранихме чайките и гларусите. Ане-Мари говореше много,
като не изчакваше да получи отговори на всички въпроси, които задаваше, преминаваше от една тема в друга, без явна заинтересованост към водения
разговор. Отвреме-навреме питаше как се чувствам - просто така, между другото... предполагам... Да покаже, че е загрижена ...

СЛЕДВА