автор: Kloto

Стомахът ми стържеше вече от глад. Точно на време пред мене изкочи сладкарница.
- Ах, как и се хапва пастичка!- облизах бързо пресъхналите си устни и влязох в сладраницата.
Огромен мъж, забит като менхир седеше зад тезгяха. Гласът му- сив и монолитен, досуш като лицето му, забоботи като двигател на трабант.
- Какво искаш?
-Орехова торта, сок от портокал, плодова салата, 3 еклера ... -занареждах аз.
-Нямаме !- прекъсна ме Франкенщайн.
- А какво имате?- измънках жално.
- Ето!- извика урода и подхвърли пластмасова таралека, с пласмасова чашка и виличка, както си му е рада, но ...всичките празни.
-Благодаря !- отвърнах разсеяно и седнах на най- близката маса. Огледах се... В сладкарницата имаше само пенсионери. Възрастните дами бяха сложили тържествено демодираните си шапки, а под тях старчеше ярко боядисана прерушина. Косите бяха типични за тази генерация баби- лилави, червени, оранжеви.
"Punk`s not dead!" помислих си. Господата носеха каскети и пушиха евтини цитари. От тези възрастни хора се носеше мирис на килер, с лек дъх на сладко от боровинки. Беше комфортно. Захапах пластмасовата тарелка, която нахално наряза венците ми. Хрупах усилено с надеждата, че може би е възможно с нея да се заситя.
В този момент един приятел нахълта задъхано.
- Къде беше? Трябва да се спасяваме!- изнервничи той.
- Къде? Защо?- питах аз, въртейки се тъпо като пумпал.
- Те дойдоха! Нямаме време за губене!- извика той, дърпайки ръката ми.
Изхвърчахме на улицата. Хукнахме като луди, скоростта, която развихме беше толкова висока, така че вятърът засвистя в ушите ни. "Кой са те? Защо са дошли?"-питах се аз -"Но бягай после ще питаш!".
Не бяхме разбрали, че сме литнали толкова високо. Един Боинг блъсна приятелят ми! Той полетя към земята. Преди да достигна да него усетих мириса на кръв.
"Жалко за момчето! Плътта му ухаеше на пролетен дъжд!"- помислих си с отворени очи.