Днес денят е мрачен,
посивял и самотен.
Гледам го през рамо,седнала до прозореца.
Къщите са подредени-бабички на пейка-
бъбрят и се мръщят на изстиналото лято.
Едно листо се завъртя...
в танц
и...
кацна на раиран покрив.
Перде се изду...
през отворен прозорец
като платно на кораб
играещ
със вълните
пред буря.
Розите в градината
помахваха
за сбогом.
Пресъхналото небе опустя,
и птиците ги нямаше.
Къде ли бяха?
Листото пак политна
за
последен
танц.
Колите наредени на опашка
очакваха
с очи премигащи (от вятъра)
зелената си светлина!
В далечината по-тъжно притъмня.
Само скалистата планина
посрещаше
гордо бурята
с “обрулените” си върхове.
Стоях загледана в намръщеният ден...
Исках,
много исках
да съм
”У дома”...